Блогът е създаден да популяризира опита ми като учител, резултати и други важни моменти от моя живот!
Превод
понеделник, 30 ноември 2009 г.
Приключи проект "Заедно за по-можещи специалисти"
неделя, 25 октомври 2009 г.
Comenius project
- Дина Лoзанова Кирилова – координатор по проекта, учител по информатика и ИТ
- Тодорка Георгиева Митрева – учител по немски език
- Костадин Вангелов Стоянов- учител по математика
- Харалампи Иванов Иванов – учител по история
- Иван Валериев Стоилов – учител по икономически дисциплини
- Виолина Красимирова Бунджева ученичка от 12а клас
- Надя Димитрова Милева ученичка от 12а клас
- Златина Илиева Иванова ученичка от 12а клас
понеделник, 13 юли 2009 г.
Ромале
събота, 30 май 2009 г.
Comenius project
Moето училище е моя дом - работна среща в Гърция
Трета работна среща по проект "Моето училище е моя дом" за периода от 25 до 28 април 2009 год.
Екипът от 5 учители и 4 ученика от ЗПГ”Кл.Тимирязев” гр.Сандански се завърна благополучно от Гърция. Посещението в съседската страна бе свързано с работата ни по пооект от европейска програма ‘Учене през целия живот” Секторна програма „Коменски" . На срещата, проведена в селището Капандрити, намиращо се на 30 км. преди Атина по магистрала Е75, заедно с нас участваха екипи с учители и ученици от Литва, Полша, Гърция, Турция и Италия, бяха обсъдени образователните системи на страните-партньори и техните недостатъци. Въпреки различията се оказа, че проблемите, свързани с обучението на младите хора са едни и същи. Във всяка страна образованието е с енциклопедичен характер. Това обаче е характерно не само нашата страна, но и в Литва и Полша, страни от бившия социалистически лагер. И в трите страни се правят чести реформи, отнасящи се до организирането и управлението на образованието, правят се промени в учебните програми, издават се много учебници. Проблемите на всяка една страна бяха обсъдени с конкретни примери, като се търсеха общите неща и се коментираха различията. По време на срещата се обърна особенно внимание на личността на учителя. Учениците, участници в проекта гледаха филм свързан с училището и коментираха / много разпалено/ какъв биха искали да бъде техния учител. Особенно добре се изяви Невена Станкова, ученичка от 11а клас, която мотивирано направи паралел между строгия и добрия учител. Накрая, подтикнати от българските момичета - Невена, Илиана, Яна и Елена всички се съгласиха, че не всеки има възможността да бъде обучван от велики учители като Сенека и Аристотел, но е много добре да имат поне един, който не само ги обучва, а да ги провокира и вдъхновява. А ние учителите, тайничко си пожелахме да сме от тези, който умеем да вдъхновявме. Със своите езикови познания и обща култура момичетата оставиха трайни впечатления сред присъстващите.
Един от проблемите на образованието в отделните страни е липсата на мотивация в двете страни на образователния процес – учители и ученици. Тук нашия екип показа какви усилия се правят у нас това да се промени. Работата по различни проекти, многото извънкласни форми и участието в различни състезания – общински, областни, национални и международни донякъде спомагат за проедоляване на апатията у ученика и учителя. Оказа се, че гимназията от Литва също като нас работи по много проекти. Всички страни, участници в проекта, провеждат занимания извън учебния процес. Лицеят – домакин ни приветства с прекрасни изпълнения на училищните вокална и танцова групи, а рок -групата ни изнесе цял рецитал. На фона на добрата атмосфера, включваща не само радушния прием, но и добрата материална база всички останахме доволени от съвместната ни дейност.
Освен обсъждането на образователните системи, на работната среща бе обсъден прогреса на проекта. В общия сайт, с есетата на нашите ученички, с речника, влючващ 15 израза на различни езици, изработен по времето между срещите в Литва и Полша, има галерия от снимки, показващи ефекта от съвместната ни работа. Но все пак има и някой пропуски, свързани с координацията между отделните страни. Те бяха обсъдени и се взе решение на следващата среща, която ще бъде през октомври в Турция да се отчете ефекта от тях като същевременно с това се разгледат отново проблемите в образователните системи и да се предложат решения, като всяка стана се опита да даде идея за решение не само за себе си, но и за партньора.
Два дни от престоя ни в Гърция бяха посветени на културен отдих. Нашите домакини бяха организираха посещение в столицата Атина. Посетихме Акропола, Агората, страринния квартал с кафенета и таверни Монастираки, олимпийския стадион и новите модерни съоражения, построени специално за олимпиадата в Атина през 2000г. . На пл. "Ситагматос", където се намира парламента - мощна неокласическа сграда с голям мраморен площад и паметник на незнайния войн видяхме смяната на караула, представляващ мини спекаткъл, в който войниците, облечени в типични гръцки носии изпълняват интересни движения. В станицята на мертото, намираща се в близост до този площад се намира малък археологически музей, който разгледахме с удоволствие. Хапнахме традиционни гръцки храни в мол, намиращ се в модерна Атина.
Посетихме археологическия обект в град Делфи, който древността бил водещ религиозен център за Древна Гърция с прочутото светилище на Делфийския оракул свързан с бог Аполон . Древните гърци са вярвали, че там се намира пъпа на света. Снимахме се пред скалата на Сибила, поиграхме на сцената на античния театър, изкачихме се на стадиона, на който са провеждани Питийските игри, включващи освен спортни и музикални състезания. Интересен експонат в музея на Делфи е сфинкса с тяло на лъвица и глава на девойка, който също видяхме.
От хълма, в близост до съвременния град, макар и за миг се насладихме на прекрасната гледка към Средиземно море. Разходихме се из селището Арахова. То ни грабна с невероятния си пейзаж, с очарователна архитектура и множество малки, тесни улички, на който са накацали бели, с много цвятя, къщи.
Но всяко начало има своя край. Оставайки с чудесни впечатления от домакините и от древната история на страната , заредени с оптимизъм , създали нови приятелства , ние потеглихме към дома.
И както казва Невена Станкова, на нас ни харесва да посещаваме чужди страни, да се докосваме до техните истории, да контактуваме с различни хора и да се убеждаваме, че макар и различни, имаме много общи неща, , но винаги ще желаем да се връщаме в родината ни, защото по-хубаво от дома няма
Лица от ЗПГ”Кл. Тимирязев” посетили Гърция
1. Ваня Рашева Гоцева – помощник директор по административните въпроси
2. Дина Лoзанова Кирилова – координатор по проекта, учител по информатика и ИТ
3. Румяна Кирилова Терзиева – учител по Англйски език
4. Божидар Георгиев Цулев – учител по практика
5. Славчо Василев Ангелов– учител по практика
6. Невена Валентинова Станкова - ученичка от 11а клас
7. Яна Николаева Златкова - ученичка от 11а клас
8. Илияна Иванова Артъкова - ученичка от 11а клас
9. Елена Иванова Томова- ученичка от 10б клас
PS – Дейността се финансира по линия на Програмата за учение през целия живот. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който предоставената информация може да бъде използвана.
Comenius project
проект " Моето училище е моя дом” по Европейска програма ‘Учене през целия живот”
проект " Моето училище е моя дом”
ЗПГ”Кл.Тимирязев” гр.Сандански е партньор в шестстранен европейски проект по програма ‘Учене през целия живот” Секторна програма „Коменски . В проекта освен нашето училище участват училища от Литва, Полша, Гърция, Турция и Италия. Координатор по проекта е училището в Литва, гр. Кармелава, регион Каунас. Така създаденот партньорство е особенно интересно, защото от всички училища само нашето е професионално, останалите са гимназии и лицеи.
Дейностите по проект “Моето училище е моя дом” започнаха много преди проведената на 27.11 до 02.12. 2008год мобилност в Литва - страната координатор. От общо 70 ученика, включени в предварително планираните дейности, на 8 бе възложено да напишат есе на тема „Моето училище е моя дом”. Критерият за подбора на участниците в пътуването бе добро владеене на английски език и умението им мотивирано да изложат тезата в така зададената тема.
С разработени празентация и видеофилм за страната и училището ни 3ма ученика и 2 ма учители потеглихме за братска Литва бяхме посращнати от домакините. Заедно с партньорите от Гърция отпътувахме за Кармелава, мястото в което се намира училището партньор. Учениците – участници в проекта бяха настанени в приемни семейства, с което се изпълнява една от целите на проекта, а именно участниците да се опознаят по-добре, да научат повече неща за начина на живот във всяка една от страните, да обменят информация в семеен кръг , да научат някои думи, различни от техния и от работния език на проекта, да опознаят традициите на страната домакин.
След кратка почивка от дългия път учители и ученици се събрахме отново, за да обменим своите първи впечатления, да обсъдим и уточним дейностите по предварително изпратената ни програма от страната домакин. Имахме възможност да опитаме и някои традиционни храни от литовската кухня като „Цепелин” и „Кнедли”.
Вторият ден от нашата визита бе изцяло работен. Училището-домакин ни посрешна с богата украса, включваща националните флагове на страните, участници в проекта, неговите цели и дейности . Най- малките ученици от страната домакин ни приветстваха за добре дошли със специален спектакалът, посветен на отглеждането и производството на лен – тази традицоинна култура за Литва. Посланията и поднесените скромни подаръци от всяка страна бяха посрещани с аплодисменти.
Самата работна среща среща започна с предстваянето на всякс страна, град и училище на партньорите по проекта. Всички презентации бяха много интересни и добре направени, но трябва не без гордост да отбележим, че нашите ученици бяха сред най-добре подготвените и тяхното участие беше посрещнато с интерес. Не е за подценяване и факта, че те единствени се предствиха със самостоятелно подготвени материали. След бърз обяд в стола на училището, работата ни продължи с обсъждане на мобилностите, дейностите , начините на разпространение и крайните продукти на проекта. Беше направена промяна в мобилностите, така че да удовлетворява всички партньори. При обсъждането на планираните дейности бяха направени и някои промени. Инициативата на нашата страна – разработването на есе на тема „Моето училище е моя дом” от всеки ученик - участник в дадена мобилност бе приета радушно от всички партньори . Не без задоволство прочетохме есетата на нашите момичета, вече публикувани в сайта на проекта http://msmh.projektas.lt/viewpage.php?page_id=1 . Останалите страни ще осъществят тази дейност през месец януари 2009год. Това е едно доказателство,че нашета гимназия проявява инициативност и креативност по време на работа, работи и партнира добре и в международен аспект.
Работната среща даде възможност учителите от различните страни да обсъдят средствата и начините за откриване на проблемите от положителен и ортицателен характер във всяка страна и с помощта на подходящ въпросник, отправен към всеки ученик да се определя 5 неща от училищния живот, с които се гордеем и 5 такива, които трябва да се променият. След публикуването на въпросника в Web сайта на проекта и организиране на форум, участниците ще могат да обсъдят проблемите в останалите страни и да предложат мерки и средства за решението им. Особенно много ни допадна предложената от страна на полските колеги тема „Между свободата и сигурността в училище” . По време следващата мобилност през месец февруари 2009 в Полша на интернационална конференция ще бъдат дискутирани проблемите по темата и ще се набележат мерки и очаквани резултати от изпълнението им. Положителното е, че в нея страната домакин планира участие и на родители, ученици и учители от Полша, .и ние се надяваме да почерпим опит от тази дейност..
На финала се взе решение и за крайните продукти на проекта, а именно разработване и отпечатване на календар-бележник, създаване на компютърна игра с образователна цел, която да проверява какво знае всеки едни участник за страните и училищата и да бъде оформен на кът за отдих във всяко училище, в който се смесват стилове от всички страни.
По-късно, в неформален разговор бе решено най-необходимите думи и изрази за общуване на родния език на всеки партньор да бъдат включени в речник, предствени в звуков формат, за да може всеки участник да ги чуе и произнесе правилно. Инициативата за разработката на този продукт отново бе на българска страна.
Работния ни ден продължи с посещение на учебен кабинет по Технологии, посещение на етнографсия музей към училището и запознаване с живота и делото на патрона на домакините Балис Буракас, един от основателите на училището, работил там като учител.
На кратката среща с госпожа Рима Куктиене получихме предложение за бъдеща съвместна работа, свързана с професионалната и социална квалификация на учителите. Директорката на гимназията домакин е член на ръководството на Образователния център към регион Каунас, който организира семинари, курсове, конферениции в сферата на образованието и се грижи за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в Литва.
В края на деня, след учебните часове, които свършват в 15:00 часа се запътихме към дом на културата в селището Кармелава. Там присъствахме на така нареченото „Шоу на талантите”, в което активно участие взеха и момичетата от приемните семейства на нашите момичета. След това започна „Вечерта на националната кухня”, в която всяка страна се беше постарала да донесе някоя от своите традиционни храни и да даде възможност т я да бъде опитана от всички присъстващи. Зарадвахме се много, когато установихме , че някои се връщат да опитат от нашите храни втори или трети път. Особенно много се хареса нашето бяло саламурено сирене, смядовската луканка, шоколадовите изделия марка „Своге” и сърмите лозов лист. В края на вечерта, нашата маса, украсена с националиния на флаг и китка Здравец, донесен също от България, остана почти без храна . Уморени, но удовлетворени от ползотворния ден се прибрахме по местживеенето си.
Следващите два дни – събота и неделя бяха посветени на културен отдих. Нашите домакини ни бяха организираха посещение на столицата Вилнюс, където професионален екскурзовод ни разведе из центъра на красивия северен град и ни запозна с неговата бурна история и динамично настояще. Бяхме очаровани от многобройните катедрали и красивите сгради на Вилнюс. Всички с интерес разгледахме музея на Кехлибара – златото на Севера и научихме удивителни неща за този красив природен продукт. Въпреки студеното време, ние, обикаляйки тесните улички си, обещахме отново да дойдем в този чудесен град, но през лятото. По пътя към Кармелава направихме кратък престой в градчето Тракай, разположено на 3 езера. Намиращо се на разстояние 28 км от столицата, то е много атрактивна туристическа дестинация, защото в него се намира реставрираният замък „Тракай”, построен през 13 век от великия литовски княз Гедимин . Замъкът е бил дълги години резиденция на литовските князе, а сега в него се намира исторически музей. За съжаление, ние не успяхме да го разгледаме от вътре, което е повод отново да се върнем в Литва.
Разбира се, няма да забравим и посещението ни в Каунас, вторият по големина град в Литва, който се намира само на десетина километра от Кармелава. Запазените кули и стени от стария замък от 13 век, сега првърнат в туристически информационен център, в града ни пренесоха назад в миналото, когато литовците са се сражавали героично срещу рицарите от Тевтонския орден и заедно с поляците са ги победили. Каунас е бил град на „Ханза” / военен съюз на търговските гилдии в Северна Европа/ и това се вижда по градския площад, където се издига кулата на Кметството, запазила се през вековете. На ъгъла на площада е катедралата, оцеляла в трудните години на различни окупации, а наоколо са търговските къщи, красиви сгради на два етажа, които днес са магазини или музеи. След разходка по красивия булевард – пешеходна зона в центъра на града, нашите домакини ни заведоха на необичайно посещение в музея на Дявола. Известения литовски художник и композитор M.K. Ciurlionis от 19-ти век започва да събира изображения на дявола – падналия ангел, за да изрази своето нестандартно чувство за хумор. С неговата сбирка се поставя началото на музея, който се обагатява и до днес. Останахме приятно изненадани, че нашата страна е намерила място в музея и същевременно осъзнахме, че всички народи по света имат общи културни корени, дори когато са свързани с борбата срещу злото . Освен като стара столица на Литра, Каунас е известен и като студентски град. В неговите университети учат над 25 000 студенти. С удоволстивие научихме , че Литовския земеделски университет се намира в Каунас и фукционира от 18 век.
Последният ден от визитата ни в Литва беше много полезен за нас, защото имахме възможност да прекараме повече време в гимназията домакин, да посетим часове , да се потопим в тяхното ежедневие и да се опитаме да направим разлика между двете образователни системи. На пръв поглед ние много си приличаме – сграда, ученици, учители. И там средствата за оборудване и ремонти все не достигат. И там, както при нас се правят много неща от подръчни материали, и там се изучават същите основни учебни дисциплини, но все пак открихме и някакви разлики. Първото нещо което ни впечатли е това, че техният първи час започва от 830, но това е продиктувано от това, че денят на север през зимата е по къс и слънцето изграява по-късно там. Оценяването в Литовското училище е по десетобалната система, а по основните 3 учебни дисциплини– литовски и английски език и математика учениците са разделени на 2 групи. В едната група са събрани изявените ученици, а в другата са останалите. След приключване на учебен срок / а те са 3 на брой за една учебна година/ на учениците им е предоставена възможност да сменят групата си , но след постигнат реален резултат. Това съзадва мотивация и реални условия за конкуренция и стимулира учениците за учене. Имахме възможност да обменим педагогически техники и технологии при преподаването на Информационни технологии и Англйиски език, да създадем нови професионални контакти и приятелства. Интересен е факта, че във всеки учебен кабинет има компютър, учебниците се подсигуряват от училището. и ние си пожалахме това по-скоро да стане и при нас. Това е много полезно, особенно за езиковото обучение, защото всеки ученик има материал, с който да работи по време на час. След като покрият изискванията за междинно напреднали, учениците започват да се готвят за изпити – училищни и държавни като нивото е First Certificate. Учителите по водят подробна официална документация за прогреса на всеки ученик - всяка група има дневник по езика.
Но всяко начало има своя край. Оставайки с впечатление за литовците, че са много мили и симпатични хора , очаровани от забележителностите на малката, но с богата история и забележителности страната, ние потеглихме към дома.
И както казва Дияна Шаркова, на нас ни харесва да летим със самолет и искаме да имаме още много такива пътувания в бъдеще, но винаги ще желаем да се връщаме в родината ни, защото по-хубаво от дома няма.
Лица от ЗПГ”Кл. Тимирязев” посетили Литва
1. Дина Лозанова Кирилова – координатор по проекта, учител по информатика и ИТ
2. Мария Петрова Щипкова- Петкова – учител по Англйски език
3. Десислава Николаева Арнаудова - ученичка от 11а клас
4. Диана Стоева Шаркова ученичка от 11 б клас
5. Анна Иванова Мицева – ученичка от 11 е клас
PS – Дейността се финансира по линия на Програмата за учение през целия живот. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който предоставената информация може да бъде използвана.
понеделник, 5 май 2008 г.
Пътуване по проект "Регионът е вашия учебник"
събота, 26 януари 2008 г.
Символ @
Точната рождена дата на електронната поща е почти неизвестна. За специалистите по история на високите технологии тя е някъде в края на 1971 година, когато 30-годишният американски компютърен инженер Рей Томлинсън направил нещо, което самият той нарекъл "бърз пробив" (quick hack). В действителност той успял да изпрати първото електронно съобщение на адрес (неговия собствен), регистриран на друг компютър.
Именно Томлинсън бил човекът, който избрал символа @ като разделител между името на клиента и името на хоста в синтаксиса на адреса на електронната поща. Доста по-късно, вече в наши дни, когато го попитали защо е избрал този конкретен знак, той отговорил простичко: "Търсех на клавиатурата знак, който не може да се срещне в нито едно име и да предизвика объркване". Символът имал определено предназначение — поне в английския език, където се използвал като съкращение от at (предлог, който в английския език има десетки значения).
Парадоксален е фактът, че търсейки произхода на символа @, обсебил комуникационното пространство през 90–те години на ХХ столетие, стигаме (поне засега) до ХV век. Лингвисти и палеографи и досега спорят по този въпрос.
По онова време Томлинсън работел в изследователския център на компанията Bolt Beranek and Newman, която имала договор с правителството във връзка със създаването на мрежата Arpanet, предшественица на Internet. Между другото, той и досега работи там, на практика изпълнявайки същата работа, макар че компанията вече е част от GTE Internetworking.
Първоначално мрежата, създадена през 70-те години обединявала 15 организации — преди всичко университети и изследователски центрове. Томлинсън бил добре запознат със съществуващите компютърни системи за предаване на съобщения, разработени в средата на 60-те. Една от тях създал самият той, наричайки я SNDMSG (от send message). Първоначално получателят нямал дори възможност да прочете записаните по-рано съобщения и да ги отстрани. Електронната поща оставала "вързана" само към един компютър.
За да пристигат съобщенията до нужната пощенска кутия в мрежата Arpanet, Томлинсън трябвало да измисли нова схема за индентификация не само на получателите, но и на компютрите. За тази именно цел му потрябвал разделител и изборът му случайно паднал върху знака @.
Първият адрес в мрежата бил tomlinson@bbn-tenexa (Tenex била операционната система, която използвали в Bolt Beranek). Едва след няколко години били въведени разширенията .com и .net, а така също и националните индекси като например .fr, .de, .ru.
Самият Томлинсън е удивително скромен по отношении на това, което е направил. Той дори не помни текста на първото съобщение, което е изпратил — много е възможно просто да е набрал думичката "тест". "Никога не ми е хрумвало, че това може да се окаже нещо по-значително отколкото просто един удобен начин да се облекчи взаимодействието с другите изследователи" — обяснява той.
Интересното е, че една от първите интерактивни дискусии се е отнасяла до избора на знака @ за разделител в електронния адрес. Системата, разработена от Томлинсън, работела отлично на Tenex. Но в същото време няколко други конкурентни операционни системи, използвани на компютрите в мрежата Arpanet, интерпретирали символа @ като команда за изтриване на текущия ред. Разбира се, имало е борба и вражда, нещо познато и днес, и всичко завършило едва след 10 години, когато в конкурентните операционни системи били внесени съответните изменения.
Как обаче се е получило, че знакът @ се е оказал на едно от първите места върху клавиатурата на компютъра? Това означава, че още преди избора на Томлинсън, той е имал и друго конкретно предназначение.
Преди 70 години американският учен Бертолд Улман изказал предположение, че знакът @ е бил измислен от монаси още в средните векове. Той твърди, че този знак им бил необходим като съкращение за латинското "ad" — често употребявана универсална дума, която означава "на", "в", "относно" и т.н. Все пак реалните доказателства, подтвърждаващи тази хипотеза, остават доста оскъдни.
Доскоро повечето лингвисти предполагаха, че знакът @ има много по-късен произход и се е появил на бял свят през ХVІІІ век като символ, който посочва единична цена на стока. Например: "5 ябълки @ 10 пенса". Френският изследовател Денис Музерели смята, че този знак се е появил вследствие на използването на друг наклон при писане, когато френските и немските търговци за по-бързо започнали да изписват знака (`) като @.
През юли миналата година обаче Джорджио Стейбайл, специалист по история на езика в Римския университет, открил документи на венециански търговци, датирани от около 1500 г., в които символът @ се използвал за означение на друга мярка за вместимост — амфора или съд. Най-често са го използвали търговците на вино в Средиземноморието.
Стейбайл също така открил и латино-испански речник от 1492 година, в който думата амфора (anfora) се превеждала като "арроба" (arroba) — мярка за тегло, равна на 12,5 кг. По всяка вероятност тази дума идва от арабското ar-roub, което също била мерна единица и с нея означавали "четвъртинка".
Всички тези изследвания показват, че знакът @ съществува от XV век както в испано-арабските, така и в гръко-романските езици — в качеството си на търговски термин, използван за означаване на мерни единици, макар че в различните региони той е означавал различни величини.
Това хвърля известна светлина върху появата и присъствието на "търговското а" върху клавиатурата на първата пишеща машина — знакът присъства още при първия модел пишещи машини, произведени от компанията Underwood през 1885 г. По-късно, вече през XX век, символът @ намерил приложение и в телексната връзка, където както и в търговията означавал английския предлог "at". Знакът оцелял и след 80 години бил включен в стандартната гарнитура от компютърни символи.
По-изненадващото е, че в наши дни този символ се произнася по различен начин и означава различни неща в различните езици. Испанци и португалци, както в миналите времена, продължават да използват думата "арроба", която пък французите взели и преиначили на "аробаз" (arobas). Разбира се, американци и британци, наричат знака "знак ет" (at sign). Този израз в различни варианти бил пренесен и в други езици, например в немски (at-Zeichen), японски (atto maak), естонски (dt-mdrk) или просто се превърнал в по-простата форма at.
В повечето езици обаче този символ се описва с всевъзможни метафори, взаимствани от всекидневния живот. Най-често се споменават животни. Холандци, финландци, немци, унгарци, поляци и африканци виждат в него маймунска опашка. Охлюв (на английски — snail) наричат знака @ във Франция (petit escargot) и Италия (chiocciola), а така също и на иврит, корейски и есперанто (heliko). Парадоксалното е, че терминът snail mail (буквално "охлювна поща" или "костенуркова поща") в разговорния език означава традиционната поща като по-бавна алтернатива на електронната. Интересна асоциация предизвиква думичката miukumauku във Финландия — не ви ли прилича на спящо коте, свито на кравай. Датчаните и шведите понякога наричат този знак snabel-a — слонски хобот с буква а на края, унгарците — червей, норвежците — свинска опашка, китайците— мишле, руснаците — кученце. Човек може да си пофантазира на тема народопсихология и конкретния избор на животно. Къде сме ние? Най-често говорим за "маймунско а".
Друг богат източник за названия на символа @ е храната. Някои шведи предпочитат "кифла с канела" (kanelbulle). Чехите се въодушевяват от рибния специалитет (zavinac), поднасян в пражките кръчми. Испанците понякога говорят за ensaimada — бонбон във формата на спирала, който се прави обикновено на о-в Майорка. А на иврит често се използва думата shtrudl (щрудел), едно добре известно сладкарско изделие.
Така или иначе, днес този скромен символ вече е получил истинското си признание, в което никой не се съмнява, превръщайки се в най-разпространения съвременен символ
сряда, 9 януари 2008 г.
Количествен подход към възпитанието на децата
2. Разходите на енергия /в ергове/, нобходими за отстраняване на детето от стаята, са правопропорционални на степента на забранеността на обсъжаданата тема.
3. Периодът на полуразпадане /време на живот/ на подаръка е обратно пропорционален на цената му.
Средното време на живота на Homo Sariens e около 60 години. Тази цифра разбира се е приблизителна, понеже жените живеят по-дълго, тъй като те намат жени – тези постоянни дразнители, предизвикващи повишаване на кръвкото налягане, инфарт на миокарда и др. болести, придружаващи съпружеството. Това време се разпределя по следния начин:
Детство (начално и средно училище и унивреситет) - 24 години
Спане (8ч. в денонощие, спане по време на лекции и др. не се брои) - 20 години
Отпуск (плюс неделни дни и пазаници 73 дни на год) - 12 години
Ядене (1 час на ден) - 2,5 гонини
Други потребности (1/2 час на ден) - 1,25 години
Всичко: 59,75 години
Чисто работно време - 0,25 години или около 90 дни