Мечетите стават реалност - Бразилия § Арженитна § Парагваи § Урагвай - първа част

 Първи ден на Бразилска територия

Обичам да пътувам, дали защото съм родена на 27 юли - денят, в който почитаме светеца  Пантелеймон, познат още като Пантелей пътник или пък защото съм любопитна и не обичам да съм на едно място. Не зная кое от двете е вярно, но истината е, че пътуването ме прави щастлива. И така, съвсем набързо, без много обмисляне, мечтата ми да стъпя на  Латинска Америка стана реалност. Желанието ми да посетя Бразилия и най-вече, карнавала в Рио де Жанейро не се промени в годините. Много пъти съм твърдяла, че първата ми работа след като се пенсионирам е да отида в Рио през февруари. Февруари, защото това е времето на карнавала, а аз обожавам латиноамериканските ритми и самбата. Само че след дълги години учителска работа, желанието ми това да се случи през февруари се промени. Не обичам места с много шум и навалица. Затова с удоволствие приех поканата на моя приятелка от студентските години, заедно да посетим Бразилия и Аржентина в периода 24.11 - 7.12 тази година (2023). 
И така, отново на път. Нощен полет  с прекачване през Франкфурт и сме в Рио де Жанейро рано сутринта. 

И ето го очакваното място, Кацаме безаварийно!

Чувствам се прекрасно, въпреки дългия полет. Слагам сандали, прибирам яке, поло и оставам по тениска. В Рио е лято! Ура.

Международно летище на Рио де Жанейро/Галеао се намира на остров Governador, взимаме си багажа и след кратка среща с месния ни гид се отправяме към Копакабана където е нашия хотел.
Хотел "Арена Леме" е на първа линия, 13 етажа с чудесна гледка към океана. 
Оставяме си багажа на рецепцията, слагаме по-леки дрехи и отиваме да сменяме пари. 

Настаняването ще бъде след 14:00 часа и затова решихме да оползотворим времето си като се изкачим до Forte Duque de Caxias. 

Има, няма половин час и сме на върха. Гледката е чудесна - към Захарна глава, плажа Копакабана, океана, многоженство малки островчета. Разглеждаме всичко - военни съоръжения, малкия музей, тунелите и снимаме, снимаме, снимаме. Не знаем още какви красоти ни очакват.

В ходът за крепостта е през военната зона, попитахме охраната и бяхме насочени към пътеката - камениста, малко стръмна, сенчеста, на места с гъста растителност. По пътя се срещнахме с малко маймунки, свикнали с хората, елегантни позиращи за снимка. След справка научаваме тяхното име - мармозетки.

Слизането е по-лесно, в хотела вече тече настаняването. Трябваше да попълним декларация, че хотелът не носи отговорност за изчезнали ценности, който не са в сейфа. Всяка стая има сейф, който може да се използва без допълнително заплащане.

Стаята, която получаваме е на втория етаж, с изглед към плажа. Изглед от прозореца:

Освежаваме се, слагаме банските и хукваме към океана. Приказно!!!

Въпреки умората, правим разходка по плажната ивица около 4 км, чак до другия край, където заливът свършва с друг форт с множество кафенета и красиви гледки.

Появата на облаци, вятър и смрачаването ни карат да се върнем в хотела. Изкушени сме да опитаме прочутата кайпириня, но се въздържаме. Очаква ни специална бразилска вечер в ресторант, който не е близо до хотела. Отиваме с автобус.

Ресторантът е семпъл, много маси, много туристи. Има салатен бар, но основната храна - месо от различни части на прасето  се предлагат докато не кажеш - стоп. Този вид скара се нарича чураскария като различните видове месо се поднася на дълги шишове, директно в чинията ти.  Интересна атракция,  цената която заплатихме обаче беше много виска /120лв./. Напитките трябваше да платим допълнително. По време на вечерята ни предлагаха напитка с името на ресторанта CARRETAO в голяма бутилка и атрактивно изпълнение.

Бирата, особено "Колорадо" е страхотна. Има 4 вида, който ще опитаме следващите дни.

Уморени, но щастливи правим опит да се справим с часовата разлика!

Част 3 - Индия пъстра и различна -13.02.2023

 Третият ден от пребиваването ми в Индия започна със закуска. Храната е пикантна, точно такава каквато я обичам. Взимам си любимия омлет, чай масала, превъзходен. Опитвам разни сосчета и много манго и ананас. Но за храната ще пиша специално.

Както вече споменах, хотелът ни в Делхи не е в центъра, името му е Golden Tulip, някаква верига. Не разбрах дали другите 2 сгради са от тази верига, интериорът е добре оформен, чисто и приятно - зелени площи, цветя и маймунки. 

Групата е сравнително точна, потегляме за Агра с 10 минути закъснение :). По пътя отново виждаме интензивен трафик, беднотия, строителство. След около час сме на частна магистрала за Агра. По-спокойно и по-бързо се движим. Засадени площи с различни култури, тухларници. Селското стопанство е основа на индийската икономика. Отглеждат се чай, захарна тръстика, царевица, бобови култури, пшеница, ядки, тютюн и разбира се, ориз.  Отглеждат много подправки. 

Животновъдството е също силно развито. Едрият рогат добитък се отглежда предимно за мляко. Тъй като кравата е свещено животно в индуистката религия, от нея се използва само млякото. 

По пътя спираме на 2 места за цигара и тоалетна. На тези спирки опитах напитка, нещо средно между кафе и боза. Вкусна беше. Тоалетните бяха чисти! По пътя опитахме и небезизвестния ром "Стар монах", който е по-добър от кубинския.

Река Ямуна или Джамна /приток на Ганг/ която ще видим и в Агра. Тач Махал е построен на левия и бряг.

В тези глинени чашки индийците пият божествения чай МАСАЛА, това е зелен чай, в който се добавя специална смес от подправки  - кардамон, канела, джинджифил, карамфил и мляко. 
А рецептата е тук.
Пристигаме в Агра след 4 часа, влизаме в града и първата ни спирка е пред Червената крепост. Влизаме през главната порта и се наслаждаваме. Фортът е построен от моголския император Акбар и е основна резиденция на Моголите. След това столицата е преместена в Делхи. Включена е в списъка на Юнеско през 1983г. В крепостта е живял шах  Шах Джахан (господар на света) със съпругата му  Мумтаз Махал (възвишената в двореца) и в последствие заточен в крепостта, от където е гледал гробницата на любимата му жена.

Следва посещение на фабрика за производство на мрамор, по специална техника за инкрустация на скъпоценни камъни върху бял мрамор. Прекрасна изработка, но на цени които не са ми възможни.

И пристигане в хотела  Clarks Shiraz Checkers., където получаваме напитка за добре дошли!

Предстои ни ранно ставане за посрещане на изгрева в Тадж Махал.

Да попътуваме по време на COVID19

Незабравими дни в Турция

Cappadocia - irritable and unforgettable

Click to read this book, made with Book Creator

https://read.bookcreator.com

Волтера - обичам те!

Земеделска професионална гимназия развя българския флаг в Тоскана, Италия

Екипът на гимназията, включващ петима ученици и четирима педагози, се завърна от Италия. Посещението ни в градчето Волтера бe свързано с финална работна среща по проект „Вълшебни тухли за европейско гражданство“ – училищни партньорства, секторна програма Коменски към програма „Учене през целия живот“.
По време на шестата, последна среща между 11 училища от 10 страни бе направена количествена и качествена оценка на проекта. През тези две години ние сме били заедно един месец /30 дни/. В работните срещи са участвали 205 учители и 222 ученици. Създадени са повече от 66 презентации по темата „Европейско гражданство“, изграден е виртуален музей „Седем чудеса“ ( http://museum.magicbricks.eu/ ). Написаните истории по картина на Ботичели, Веласкес и П.Кройер, историите на тема „Дори и стените говорят“, на база на кореспонденция между ученици и задържани бяха издадени в отделни книги. Представено бе досие с казуси за правата на лишените от свобода с ученически коментари и разсъждения за тяхното достойнство и правото им на рехабилитация, направени във Фейсбук, страница Magic Case Study. Дейностите, свързани с гражданството се събраха в общо портфолио. Бяха създадени 11 изскачащи книги, по една за всяко училище. Издадените материали. включващи общия труд на учениците от партньорските училища, са доказателство за доброто сътрудничество, за придобити и усъвършенствани умения за учене в междукултурна среда.

Финалната среща ни даде възможност да присъстваме на откриването на изложбата „Вълшебни тапети“. Думите солидарност, равенство и мир вдъхновиха учениците . Те нарисуваха картини, които обединени в тематични тапети, се превърнаха поредното доказателство за ефекта от екипната работа.
Посещението на затвора във Волтера от учителите и участието на учениците в ателие за обработка на алабастър, ателие за изработване на изскачащи книги и изделия от хартия, грънчарство бяха интересни и впечатляващи.

Посетихме Пиза и се опитахме да изправим наклонената кула, разходихме се в Лука, родния град на Пучини и разходихме се из Сасо Писано, уникално място с гейзери, от които на интервали изригва на голяма височина фонтан от вряща вода и пара. Природната даденост се използва като геотермалната енергия се превръща в електричество, а врящата вода и парата от гейзера - в средство за отопление. Варовикът и другите минерали се използват в строителството.
Времето, прекарано в Италия с приятели, сред крепостни стени, тесни улички, катедрали, срeд много и подбрани с вкус цветя по балкончетата и дуварчета, край магазинчетата и работилнички, където може да се види обработката на алабастър по стара технология, бе малко, но достатъчно, за да усетим чара на Италия от вчера и днес.
Тръгнахме си за България с прекрасни спомени и нови приятелства.
Участници в среща по проект „Вълшебни тухли за европейско гражданство”дейност „Училищни партньорства” секторна програма Коменски, програма „Учене през целия живот” :
1. Емил Терзийски – директор
2. Ваня Гоцева – помощник- директор, административно-стопанската дейност
3. Дина Кирилова – координатор по проекта, главен учител по информатика и ИТ
4. Румяна Терзиева-Ханджийска – учител по английски език
5. Цветелина Арнаудова – ученичка от 10 клас
6. Габриела Пехливанова – ученичка от 10 клас
7. Андон Пъхлев – ученик от 11 клас
8. Надя Манджовска – ученичка от 11 клас
9. Веницислава Узунова - ученичка от 11 клас
PS – Дейността се финансира по линия на Програмата за учене през целия живот. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който предоставената информация може да бъде използвана.