Излизайки в заслужен целогодишен платен отпуск, започнах да практикувам любимото
си хоби да пътувам. И така, хобито ме отнесе в Индия. Една дестинация,
която мислех да реализирам през далечната 2007. Тогава трябваше да избирам между
нея и Китай. Аз избрах Китай, а Индия остана назад. Ето че дойде и нейното
време. Както казват моите приятели и колеги, карам станите по първата буква.
Сега е време на И. Испания, Италия и ИНДИЯ. Включвайки се в бутикгрупа
/18 човека/ реализирах желаното пътуване в периода 10 - 18 февруари.
Туристическа агенция Тюркоаз Дриймс, по програма на Малбротурс Посетих столицата
Делфи, столицата на любовта Агра и столицата на щата Раджастан.
Но да карам поред:С полет София - Истанбул - Делхи се намерих на международното летище Индира
Ганди. И като се започнаха едни проверки, чакане на дълги опашки. Съображения за
сигурност подобни на Израел. Снимане, взимане на пръстов отпечатък. Излязохме от
летището след 2-3 часа, местния гид ни чакаше, почакахме автобусът, който бе с
нас през цялото време и се запътихме към хотела, окичени с традиционния цветен
гердан от карамфили.
Естествено, хотелът ни не е в центъра на Делфи. Пътувайки с автобуса /движението е в лявата
страна на пътя/ се залепихме за прозорците, за да видим какво ни очаква!Пристигаме в хотела, но ще трябва да изчакаме настаняването. Поразходихме се, преоблякохме се с по-леки дрежки и тръгнахме на разходка в Делфи.
Първа спирка - Радж Гхат, мемориал, посветен на Махатма Ганди. Мраморната плоча маркира мястото на кремацията. За да стигнеш до мемориала, трябва да си събуеш обувките.
Разходихме се из парка - цветя, дървета, засадени от гостуващи високопоставени лица и държавни глави. Паркът и мемориалът се посещават и от деца, които дружелюбно махат.
Без обувки, но все още с чорапи :)
Напускаме парка и трудно се добираме до стария Делфи и най-голямата джамия в Индия, Джама Масджид. Тя е построена от моголския император Шах Джахан между 1650 и 1656, който ще ни следва из целия път. Построена е от него след като премества столицата си от Агра в днешен Ню Делхи. Влизаме в тази джамия след като сме се събули и облекли връхни дрехи. Впечатляващо.
Сградата е построена от вертикални ленти бял мрамор и червен варовик. Най-високата точка е с височина 61 метра. Минаретата и куполите предизвикват едновременно страх, възхищение и благоговение. За съжаление не успях да се изкача на някое от минаретата. 😀
Следва вълнуващо пътуване с рикша с цел пестене на време до червената крепост. В последствие разбирам, че пътуването в сърцето на Стария Делхи, от джамията до червената крепост е популярно под името "Чандни Чоук"(площад, огрян от лунна светлина) - място гъмжащо от хора, коли, животни. Въобще, голяма бъркотия. грохот на коли, мотори, клаксони, викове на продавачи.
Тя е изградена в последните дни на Моголската империя Любопитно е, че крепостта е била бяла, но когато мазилката започнала да се лющи, я боядисали в червено. Снимаме се и потегляме към автобуса с рикшите. Голямо изпитание. 
Запътваме се към Гробницата на Хумаюн, смятана за предшественик и вдъхновение на Тадж Махал. Гробницата е посветена на починалия монголски император Хумаюн и е дело на персийски архитект. Разказаха ни странна история за жена му, импертора, техните любовници, бръснаря и незаконните синове. 👦🙏
Следва настаняване в хотела Golden Tulip Hotels. Намира се на час път от летище Индира Ганди при липса на трафик. Хапваме и лягаме уморени, но щастливи.
