Част 3 - Индия пъстра и различна -13.02.2023

 Третият ден от пребиваването ми в Индия започна със закуска. Храната е пикантна, точно такава каквато я обичам. Взимам си любимия омлет, чай масала, превъзходен. Опитвам разни сосчета и много манго и ананас. Но за храната ще пиша специално.

Както вече споменах, хотелът ни в Делхи не е в центъра, името му е Golden Tulip, някаква верига. Не разбрах дали другите 2 сгради са от тази верига, интериорът е добре оформен, чисто и приятно - зелени площи, цветя и маймунки. 

Групата е сравнително точна, потегляме за Агра с 10 минути закъснение :). По пътя отново виждаме интензивен трафик, беднотия, строителство. След около час сме на частна магистрала за Агра. По-спокойно и по-бързо се движим. Засадени площи с различни култури, тухларници. Селското стопанство е основа на индийската икономика. Отглеждат се чай, захарна тръстика, царевица, бобови култури, пшеница, ядки, тютюн и разбира се, ориз.  Отглеждат много подправки. 

Животновъдството е също силно развито. Едрият рогат добитък се отглежда предимно за мляко. Тъй като кравата е свещено животно в индуистката религия, от нея се използва само млякото. 

По пътя спираме на 2 места за цигара и тоалетна. На тези спирки опитах напитка, нещо средно между кафе и боза. Вкусна беше. Тоалетните бяха чисти! По пътя опитахме и небезизвестния ром "Стар монах", който е по-добър от кубинския.

Река Ямуна или Джамна /приток на Ганг/ която ще видим и в Агра. Тач Махал е построен на левия и бряг.

В тези глинени чашки индийците пият божествения чай МАСАЛА, това е зелен чай, в който се добавя специална смес от подправки  - кардамон, канела, джинджифил, карамфил и мляко. 
А рецептата е тук.
Пристигаме в Агра след 4 часа, влизаме в града и първата ни спирка е пред Червената крепост. Влизаме през главната порта и се наслаждаваме. Фортът е построен от моголския император Акбар и е основна резиденция на Моголите. След това столицата е преместена в Делхи. Включена е в списъка на Юнеско през 1983г. В крепостта е живял шах  Шах Джахан (господар на света) със съпругата му  Мумтаз Махал (възвишената в двореца) и в последствие заточен в крепостта, от където е гледал гробницата на любимата му жена.

Следва посещение на фабрика за производство на мрамор, по специална техника за инкрустация на скъпоценни камъни върху бял мрамор. Прекрасна изработка, но на цени които не са ми възможни.

И пристигане в хотела  Clarks Shiraz Checkers., където получаваме напитка за добре дошли!

Предстои ни ранно ставане за посрещане на изгрева в Тадж Махал.

Част 2 - Индия - пъстра и различна - 12.02.2023

 Вторият ден от моето пътуване в Индия започна с посещението на Swaminarayan Akshardham в Ню Делхи. По пътя се сблъскваме с различни, но интересни изгледи.

Снимаме се пред оградата на новия религиозен комплекс, тъй като в него снимането не е разрешено, има строги строги правила. За да се разходиш в мандира /открит през 2006/ трябва да си бос. Архитектурно, мандирът е почит към традиционната индийска индуска архитектура. Мандирът Akshardham се състои от 234 сложно издълбани стълба, 9 богато украсени купола, 20 четириъгълни кули и 20 000 статуи на духовните личности на индийския хиндуизъм. Мандирът достига 141,3 фута в небето, обхваща 316 фута ширина и е дълъг 356 фута. Вътре в мандира всеки издълбан с преклонение стълб, таван и купол споделя история за живота на Bhagwan Swaminarayan от 5 годишна възраст до края на живота му. Градината е разкошна, с врати, посветени на индуски божества. Всеки индуски храм има SAROVAR. Това е свещено езеро, заобикалящо главния мандир на Акшардхам. Езерото е със свещени води събрани от 151 реки и езера и осветени от Bhagwan Swaminarayan. Има и вечерно шоу, но то остава за друг път.

Запътваме се към следващия обект - сикхски храм в Делхи, Gurudwara Bangla Sahib. Построен е през 1783г, и е посветен на осмия сикхски гуру Srikisha. Храмът е със златни куполи. В него снимките са забранени. Снимаме в двора и в столовата, където всички желаещи, без значение на религията, която изповядват, могат да получат храна. Дали защото бе неделя, посетителите в храма бяха многооо. И тук има езеро със свята вода. Хора от цял свят идват да пият вода или да се къпят в чудотворната вода на езерото. Аз пропуснах да пия, стъпих във водата с бос крак /задължително е да си бос и с кърпа на главата/.

Следващата ни спирка  е във фабрика за изработка на килими, ръчна техника. Дама от групата си купи сари от магазина. Почерпиха ни с чай и индийска питка с пълнеж. Вероятно има название, но не успях да разбера. 

 

Смрачава се и пристигаме към следващия обект - Qutab Minar, обект под закрилата на Юнеско.

Кутуб Минар е името на  минарето към джамията Кууат ал Ислам. Височина 73м, диаметър 14м в основата и около 3м. в най-горната част. До върха му се стига по вита стълба със 379 стъпала. Качването на върха е забранено, тъй като са се случили много самоубийства. Многобройни надписи на арабски разкриват историята на комплекса, който е обект на Юнеско. 

В хотела ни очаква изненада - сватба. Сутринта видяхме украсата на терасата, около басейна, но живите лица са друго нещо. 

Очакват ни още много изненади, посещения на интересни обекти, потапяне в индийската действителност!