Вторият ден от моето пътуване в Индия започна с посещението на Swaminarayan Akshardham в Ню Делхи. По пътя се сблъскваме с различни, но интересни изгледи.
Снимаме се пред оградата на новия религиозен комплекс, тъй като в него снимането не е разрешено, има строги строги правила. За да се разходиш в мандира /открит през 2006/ трябва да си бос. Архитектурно, мандирът е почит към традиционната индийска индуска архитектура. Мандирът Akshardham се състои от 234 сложно издълбани стълба, 9 богато украсени купола, 20 четириъгълни кули и 20 000 статуи на духовните личности на индийския хиндуизъм. Мандирът достига 141,3 фута в небето, обхваща 316 фута ширина и е дълъг 356 фута. Вътре в мандира всеки издълбан с преклонение стълб, таван и купол споделя история за живота на Bhagwan Swaminarayan от 5 годишна възраст до края на живота му. Градината е разкошна, с врати, посветени на индуски божества. Всеки индуски храм има SAROVAR. Това е свещено езеро, заобикалящо главния мандир на Акшардхам. Езерото е със свещени води събрани от 151 реки и езера и осветени от Bhagwan Swaminarayan. Има и вечерно шоу, но то остава за друг път.
Запътваме се към следващия обект - сикхски храм в Делхи, Gurudwara Bangla Sahib. Построен е през 1783г, и е посветен на осмия сикхски гуру Srikisha. Храмът е със златни куполи. В него снимките са забранени. Снимаме в двора и в столовата, където всички желаещи, без значение на религията, която изповядват, могат да получат храна. Дали защото бе неделя, посетителите в храма бяха многооо. И тук има езеро със свята вода. Хора от цял свят идват да пият вода или да се къпят в чудотворната вода на езерото. Аз пропуснах да пия, стъпих във водата с бос крак /задължително е да си бос и с кърпа на главата/.
Следващата ни спирка е във фабрика за изработка на килими, ръчна техника. Дама от групата си купи сари от магазина. Почерпиха ни с чай и индийска питка с пълнеж. Вероятно има название, но не успях да разбера.
Смрачава се и пристигаме към следващия обект - Qutab Minar, обект под закрилата на Юнеско. Кутуб Минар е името на минарето към джамията Кууат ал Ислам. Височина 73м, диаметър 14м в основата и около 3м. в най-горната част. До върха му се стига по вита стълба със 379 стъпала. Качването на върха е забранено, тъй като са се случили много самоубийства. Многобройни надписи на арабски разкриват историята на комплекса, който е обект на Юнеско.
В хотела ни очаква изненада - сватба. Сутринта видяхме украсата на терасата, около басейна, но живите лица са друго нещо.
Очакват ни още много изненади, посещения на интересни обекти, потапяне в индийската действителност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар