Случайно ли е или не, незная, но в деня на св. Валентин се оказахме в храма на любовта - Тадж Махал. Ставаме рано, в 5:00часа и се придвижваме с нашия автобус до южния бряг на река Ямуна (Джамна), където се намира мавзолея. Прехвърляме се на открити автобусчета, подобни на тези за голф, с които групата се придвижва до входа на обекта. Нашият гид взима билети и минаваме през щателна проверка. Можем да носим със себе си вода, малко портмоне, което се преглежда на входа и телефон. Снимките са разрешени, но в мавзолея не. Влизаме през една от портите, оказа се че Тадж Махал има главена порта и още 3- източна, западна и южна. Всяка порта е посветена на другите съпруги на хан Джихан. Ние влизаме през южната порта. Тя е толкова внушителна, красива, че за малко да пропусна да снимам плана на обекта 2 езика - английски и хинди:
Входът, величествен, красив изглежда така:
Тълпата все още не е голяма, но трудно можеш да заснемеш обекта без нея. Всеки снима и се любува. Аз не оставам по-назад.
Нямам търпение и хуквам самостоятелно, като снимам през цялото време 😀.
Споделям няколко хитови снимки.
Влизането в мавзолея става с калцуни. Обикалям сградата, снимам към джамията, към реката и към mihman khana, което в последствие разбирам че е къща за гости, предназначена само за събиране за молитви. Чак тогава влизам в гробницата.
Перфектна симетрия, хармонични пропорционални отношения и полупрозрачна бяла мраморна облицовка ме следват. Интериорът вътре е украсен с фина инкрустация на мрамор с полускъпоценни камъни. Техниката се нарича parchinkari и мисля че съм виждала подобна в Италия. С техниката на работа се запознахме предишния ден. e изцяло ръчна, нарича се parchinkari. Освен това видях и много цветя, издълбани в мрамора както и прекрасни мраморни прозоречни решетки. Няма да описвам как е построен този емблематичен индийски обект, тъй като за него е писано много и всеки може да го прочете.
Моите усещания за красотата, симетрията, детайлите в целия комплекс са много силни, Изяществото , красотата и хармонията, която видях ме карат да искам да се връщам отново там. Да мога да прекарам повече време в парка, да поседна на каменните пейки, да послушам птиците и да се потопя в атмосферата. Въпреки малкото време успях да видя едно от чудесата не света и да почувствам Тадж Махал като "Капка сълза в лицето на вечността."
Казваме довиждане на Агра и тръгваме към Джайпур. Чакат ни още много нови неща!
Няма коментари:
Публикуване на коментар