Проектът - свързващо звено между предучилищното и професионалното образование

Резюме

Настоящият доклад представя практическата работа между две различни образователни институции – детската градина и професионалното училище. Самата работа е  свързана с провеждане на едно проучване за „Сиренцето“, което в конкретния случай е символ  на  стремежите на хората и различните начини,  с които те достигат целта на  живота си и решават своите проблеми. Децата от подготвителната група  участват в проекта, изпълнявайки ролята на малкия коментатор. Ученици от земеделската гимназия, професия „Организатор на туроператорска и агентска дейност“, подтикнати от желанието да помогнат на хората да се справят с различни ситуации в живота, и да повишат техния дух и мотивация, подготвят и впоследствие  провеждат  интервю с групата в самата детска градина . Заснемат  го с видеокамера. В цялата ситуация децата се чувстват значими, избрани, знаещи, но и доста притеснени. Те ни изненадват със своите спонтанни и нестандартни коментари  и с желанието си по-скоро да гледат изработения  от техните нови приятели видеоклип. По време на прожекцията са спокойни, техните коментари са по-дълги и по-философски. Всички те са много любопитни как е правено филмчето и как са сложени специалните анимирани ефекти в него. Горят от желание те самите да се научат да заснемат различни ситуации вкъщи, в детската градина. Всички се сещат за най-смешните видеоклипове, които са гледали. Поставено е едно ново начало – едно дълготрайно партньорство между малки и големи деца, в което големите деца  са медиатори на информационните технологии. Те показват на малките, че компютърът не е само средство за игра  и помагат за  разширяване  на комуникативните умения и желание за изследователска дейност и у двете страни. Изпълнявайки ролята на аниматори,  средношколците също се  чувстват значими, учат се  да общуват  с малчуганите, натрупват  практически опит за работа с деца като  „аниматори“  и по  този начин работят за своето професионално усъвършенстване.

Самият проект и неговата реализация издигат  престижа на двете учебни заведения и на учителите,  защото те използват в своята работа иновативни техники за нетрадиционно учене. Продуктът,  получен от съвместната дейност, носи  емоционален заряд  в семействата на участниците  и им помага да се справят по-успешно в различни ситуации в живота.

Изложение/ Планиране и реализация/:

Животът ни в 21 век е свързан с икономическата криза  и с провежданите  реформи  в образователната система, произтичащи от Лисабонската стратегия за учене. Реформите днес обхващат всички звена на образователната система :  предучилищно, начално, средно и висше образование. А икономиката се развива с динамика, основана на знанието,  в условия на конкурентоспособност , креативност и иновативност.  И който е предприемчив, той е успешен.

Нашият народ все още не е свикнал на необходимостта бързо и своевременно да се приспособява към новите условия. Мотивацията на много от хората не е на добро ниво или напълно липсва, а това ги поставя в не толкова добра позиция, за да се   реализират успешно на пазара на труда. Техният жизнен статус не е на необходимото ниво.  Българското семейство става все по-апатично, в много случаи отчаяно или погълнато  да печели пари за насъщния. То се превръща в семейство с проблеми и поради това възпитанието на децата остава на заден план. Това се вижда много добре в горния курс на обучение, където се забелязва липсата на мотивация за учене у децата. И все по-често учителите от средния курс използват израза „Липсват им първите седем години“,  с който диагностират положението, в което се намира една част от нашия народ.

Предпоставка за осъществяването на този  проект между двете обучаващи организации е мултимедийната разработка на ученичка от ЗПГ с наименование „Кой ми взе сиренцето?“. В  разработката,  заедно с интерактивен преразказ  на притчата на доктор Спенсър Джонсън, се показва колко е пагубно чакането, апатичността и нерешителността и какво трябва да правим, за да постигнем успех . Героите в притчата  са разделени на две групи –група мишки, които чакат любимото „сиренце“  наготово и  друга  – които го търсят усилено и правят всичко възможно, за да го намерят. Прави се паралел между героите от произведението и хората, проучва се какво правят те, за да намерят своето сиренце.  Участието на децата от ЦДГ „Дора Габе“ се състои в провеждането на  дискусия „малкият коментар“ на тема „Сиренцето – неговата полезност и начините да го получим“. Въпросите и темата на малкия коментар са съобразени с начина на мислене на малчуганите и  са съгласувани с детския педагог, Любов Шарина. Децата не са запознати предварително с тях, те знаят само името  на темата.  За да се избегне притеснението и да се адаптират по-лесно в новата ситуация, се използва любимото килимче, децата правят релаксиращи, отпускащи упражнения и заемат местата си на вълшебното килимче. Всички са ентусиазирани и искат да дадат своя отговор. Те  са различни и ни впечатляват със своята прозорливост – децата обичат сиренце, защото знаят, че то е полезно. Знаят колко е добре да го консумират, за да имат бели ,  здрави зъбки  и силни мускули. Знаят,че то е продукт, богат на витамини.

По време на дискусията има елемент на изненада, а тя е свързана  с поставяне на провокиращия въпрос „В моя хладилник няма сиренце – кой го е взел, как мога да намеря ново сиренце?” Изненадата прави отговорите интересни.  Децата знаят къде се продава продуктът, знаят, че за да се купи, трябват пари. Знаят за възможността техните родители да ги получат като използват банкомат.  

Децата са впечатлени от индивидуалните въпроси към тях и това,  че разговорът с тях се заснема с видеокамера. Обясняваме им, че записът трябва да се обработи, да се монтира филмчето и чак тогава да се гледа на компютър. Децата ни показват единствения компютър,  на който можем заедно да гледаме готовото филмче. Показват ни как играят и рисуват с него.  Те ни изпращат със заръка да направим монтажа на филмчето и да го гледаме заедно. Запътват се към столовата, където ще похапнат / чиста случайност/ тутманик със сиренце.

Срещаме се отново, вече стари познати. Този път децата са наблюдатели. Те се виждат на екрана  как говорят, как изглеждат.

Настава тишина, детските очички са вперени в екрана и всеки търси себе си. С голям интерес децата чуват своите коментари като истински актьори. Те започват да коментират първо себе си, после и изказванията на своите другарчета. Получава се една нова дискусия  по темата, по-осъзната и разширена. Коментират се любими ястия със сирене, приготвени от мама и баба.  Всички са доволни и всички желаят да направим друга дискусия.  Изводът от проведените дейности е, че използването на ИТК в най-голяма сила спомага за мисловната дейност и развива логическото мислене. Въпреки  малкия опит, който имат децата в предучилищна възраст, те умеят да достигнат до причинно- следствени връзки, провокирани от използването на аудиовизуална техника.

Разбираме се пак да се видим и този път да проведем практическо занятие, в което да покажем на децата как се правят компютърни анимации и как можем да направим колажи с нашите общи снимки.

Учебни резулатати:

За възпитаниците на1 ОДЗ  „Дора Габе“:

1. Създаване на нови социални контакти и разбиране за света 

Продукт - интерактивен филм, резултат от проеектните дейности

1. Ефективно общуване
2. Изграждане на добри комуникативни компетентности
3. Нови познания за приложението на информационните технологии, свързани с обработка на изображения и видео
4. Поставяне начало на професионалното ориентиране и запознаване с професиите, изучавани в ЗПГ

За техните родители:

1. Чувство на задоволство от участието на детето в проекта
2. Създадени предпоставки за смислено използване на компютъра вкъщи , намаляване на желанието на детето да играе безсмислени компютърни игри
3. Повишаване авторитета на детското заведение 

За учениците от ЗПГ, изучаващи професията „Организатор на туристическа агентска дейност:

1. Възможност за упражняване на професията „Аниматор“ в реални условия
2. Нови умения при провеждане и презентиране на резултати  от изследвания
3. По-добри ИТК умения
4. По-добра мотивация за по-нататъшно учене

 За двата педагогически колектива:
- Възможност за усвояване и прилагане на нови педагогически техники по време на нетрадиционно учене
- Усвояване на компетентности, които правят обучението в детското и учебното заведение атрактивно

- Повишаване на изследователския интерес и желание за използване на подобен съвместен проект в бъдеще, свързан с развиване на ИТК на децата и учениците

-   Издигане авторитета на учебните заведения сред обществото

За успеха на проекта допринася и полученият краен резултат -  интерактивният филм „Моето сиренце, когато съм на 5“, който представлява един  уникален творчески продукт. Той спомага за добра информираност на родителя . В него са съхранени мислите и начините,  по които комуникира малкото дете. Като го предоставяме  на всяко семейство,  ние   вярваме , че така интересът на родителя към успехите на детето ще продължи  и в следващите етапи на неговото обучение.

Оценка на проекта

Постигнатото хармонично допълване между двете учебни заведения и възможността той да бъде продължен в бъдеще, слага началото на изграждане на отворена образователна среда, в която средношколците ще бъдат фасилитатори  на малчуганите със своя авторитет и умения за използване на ИТК техника. В тази среда децата ще получат нови социални умения и по-лесно ще усвоят асоциативното мислене и ще подобрят своята езикова култура.

 Използването на метода на проекта като свързващо звено между големи и малки, дава възможност обучението да  се извършва чрез активна дейност на ученика и в съответствие с неговите лични интереси и потребности. А това, че той,  ученикът, има възможност да ги адаптира така, че да заинтригува по-малки от него деца,  го прави зрял и формира у него умения да решава реални житейски проблеми. Участието на децата не е толкова самостоятелно, но  те се водят умело от своите по-големи приятели. С тях заедно  развиват познавателни навици и умения за ориентация в информационното пространство. Разбира се,  всичко това става под умелото ръководство на педагозите от двете институции и поставя едно ново начало за развитие на интерактивни педагогически практики, приложими в групи от различен възрастов състав.

Методът на проекта не е заместител на традиционното обучение. В него обаче работата на преподавателя е по-креативна и в някои случаи интуитивна. Благодарение на въвеждането му, традиционното учене се допълва и разширява, превръща се в творческо и полезно. Ученето с използване на интерактивния метод на проекта представлява една чудесна възможност за експериментално учене, в което се стимулират комуникациите и взаимодействието. Създава се нова среда за социализиране и въздействие.

Затова ние смятаме, че предложеният  от нас проект и неговото адаптирано прилагане в други образователни организации, ще допринесе по-лесно да се преодолее инертността и безболезнено да бъде  извършена реформата в образованието. Смятаме,  че използавйки стари и известни приоми по-нов начин, те  ще разнообразят и направят училището привлекателно и  любимо място за детето и ученика.

Използвана литература:

1. проф. д-р Балкански П., ст.ас. Шехова М., Джиголова Д., Интерактивни методи на обучение и управление, Просвета, РИО-Благоевград, Междууниверситетски Институт по мениджмънт на образованието ИнтерАула, 2010 година
2. Тоцкова Я, Кожухарова П.,Разработване и управление на образователни проекти, Сиела, София 2008
3. http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/- Веб блог „Предучилищна педагогика“.
4. Списание „Дом, дете, детска градина“,  Образование, 2005-2010 година