DK

DK
Учителско портфолио

Translate

събота, 26 януари 2008 г.

Символ @

Бурното развитие на световната мрежа направи един до скоро малко използван символ "@ "— "ет" най-разпространения в света. Но едва ли много от хората, които всекидневно ползват услугите на интернет, знаят историята на този символ, който често пъти наричаме и "маймунка" или "маймунско а", историята за това как този знак е станал задължителен атрибут, а сега и символ на вездесъщата днес електронна поща.

Точната рождена дата на електронната поща е почти неизвестна. За специалистите по история на високите технологии тя е някъде в края на 1971 година, когато 30-годишният американски компютърен инженер Рей Томлинсън направил нещо, което самият той нарекъл "бърз пробив" (quick hack). В действителност той успял да изпрати първото електронно съобщение на адрес (неговия собствен), регистриран на друг компютър.
Именно Томлинсън бил човекът, който избрал символа @ като разделител между името на клиента и името на хоста в синтаксиса на адреса на електронната поща. Доста по-късно, вече в наши дни, когато го попитали защо е избрал този конкретен знак, той отговорил простичко: "Търсех на клавиатурата знак, който не може да се срещне в нито едно име и да предизвика объркване". Символът имал определено предназначение — поне в английския език, където се използвал като съкращение от at (предлог, който в английския език има десетки значения).
Парадоксален е фактът, че търсейки произхода на символа @, обсебил комуникационното пространство през 90–те години на ХХ столетие, стигаме (поне засега) до ХV век. Лингвисти и палеографи и досега спорят по този въпрос.
По онова време Томлинсън работел в изследователския център на компанията Bolt Beranek and Newman, която имала договор с правителството във връзка със създаването на мрежата Arpanet, предшественица на Internet. Между другото, той и досега работи там, на практика изпълнявайки същата работа, макар че компанията вече е част от GTE Internetworking.
Първоначално мрежата, създадена през 70-те години обединявала 15 организации — преди всичко университети и изследователски центрове. Томлинсън бил добре запознат със съществуващите компютърни системи за предаване на съобщения, разработени в средата на 60-те. Една от тях създал самият той, наричайки я SNDMSG (от send message). Първоначално получателят нямал дори възможност да прочете записаните по-рано съобщения и да ги отстрани. Електронната поща оставала "вързана" само към един компютър.
За да пристигат съобщенията до нужната пощенска кутия в мрежата Arpanet, Томлинсън трябвало да измисли нова схема за индентификация не само на получателите, но и на компютрите. За тази именно цел му потрябвал разделител и изборът му случайно паднал върху знака @.
Първият адрес в мрежата бил tomlinson@bbn-tenexa (Tenex била операционната система, която използвали в Bolt Beranek). Едва след няколко години били въведени разширенията .com и .net, а така също и националните индекси като например .fr, .de, .ru.
Самият Томлинсън е удивително скромен по отношении на това, което е направил. Той дори не помни текста на първото съобщение, което е изпратил — много е възможно просто да е набрал думичката "тест". "Никога не ми е хрумвало, че това може да се окаже нещо по-значително отколкото просто един удобен начин да се облекчи взаимодействието с другите изследователи" — обяснява той.
Интересното е, че една от първите интерактивни дискусии се е отнасяла до избора на знака @ за разделител в електронния адрес. Системата, разработена от Томлинсън, работела отлично на Tenex. Но в същото време няколко други конкурентни операционни системи, използвани на компютрите в мрежата Arpanet, интерпретирали символа @ като команда за изтриване на текущия ред. Разбира се, имало е борба и вражда, нещо познато и днес, и всичко завършило едва след 10 години, когато в конкурентните операционни системи били внесени съответните изменения.
Как обаче се е получило, че знакът @ се е оказал на едно от първите места върху клавиатурата на компютъра? Това означава, че още преди избора на Томлинсън, той е имал и друго конкретно предназначение.
Преди 70 години американският учен Бертолд Улман изказал предположение, че знакът @ е бил измислен от монаси още в средните векове. Той твърди, че този знак им бил необходим като съкращение за латинското "ad" — често употребявана универсална дума, която означава "на", "в", "относно" и т.н. Все пак реалните доказателства, подтвърждаващи тази хипотеза, остават доста оскъдни.
Доскоро повечето лингвисти предполагаха, че знакът @ има много по-късен произход и се е появил на бял свят през ХVІІІ век като символ, който посочва единична цена на стока. Например: "5 ябълки @ 10 пенса". Френският изследовател Денис Музерели смята, че този знак се е появил вследствие на използването на друг наклон при писане, когато френските и немските търговци за по-бързо започнали да изписват знака (`) като @.
През юли миналата година обаче Джорджио Стейбайл, специалист по история на езика в Римския университет, открил документи на венециански търговци, датирани от около 1500 г., в които символът @ се използвал за означение на друга мярка за вместимост — амфора или съд. Най-често са го използвали търговците на вино в Средиземноморието.
Стейбайл също така открил и латино-испански речник от 1492 година, в който думата амфора (anfora) се превеждала като "арроба" (arroba) — мярка за тегло, равна на 12,5 кг. По всяка вероятност тази дума идва от арабското ar-roub, което също била мерна единица и с нея означавали "четвъртинка".
Всички тези изследвания показват, че знакът @ съществува от XV век както в испано-арабските, така и в гръко-романските езици — в качеството си на търговски термин, използван за означаване на мерни единици, макар че в различните региони той е означавал различни величини.
Това хвърля известна светлина върху появата и присъствието на "търговското а" върху клавиатурата на първата пишеща машина — знакът присъства още при първия модел пишещи машини, произведени от компанията Underwood през 1885 г. По-късно, вече през XX век, символът @ намерил приложение и в телексната връзка, където както и в търговията означавал английския предлог "at". Знакът оцелял и след 80 години бил включен в стандартната гарнитура от компютърни символи.
По-изненадващото е, че в наши дни този символ се произнася по различен начин и означава различни неща в различните езици. Испанци и португалци, както в миналите времена, продължават да използват думата "арроба", която пък французите взели и преиначили на "аробаз" (arobas). Разбира се, американци и британци, наричат знака "знак ет" (at sign). Този израз в различни варианти бил пренесен и в други езици, например в немски (at-Zeichen), японски (atto maak), естонски (dt-mdrk) или просто се превърнал в по-простата форма at.
В повечето езици обаче този символ се описва с всевъзможни метафори, взаимствани от всекидневния живот. Най-често се споменават животни. Холандци, финландци, немци, унгарци, поляци и африканци виждат в него маймунска опашка. Охлюв (на английски — snail) наричат знака @ във Франция (petit escargot) и Италия (chiocciola), а така също и на иврит, корейски и есперанто (heliko). Парадоксалното е, че терминът snail mail (буквално "охлювна поща" или "костенуркова поща") в разговорния език означава традиционната поща като по-бавна алтернатива на електронната. Интересна асоциация предизвиква думичката miukumauku във Финландия — не ви ли прилича на спящо коте, свито на кравай. Датчаните и шведите понякога наричат този знак snabel-a — слонски хобот с буква а на края, унгарците — червей, норвежците — свинска опашка, китайците— мишле, руснаците — кученце. Човек може да си пофантазира на тема народопсихология и конкретния избор на животно. Къде сме ние? Най-често говорим за "маймунско а".
Друг богат източник за названия на символа @ е храната. Някои шведи предпочитат "кифла с канела" (kanelbulle). Чехите се въодушевяват от рибния специалитет (zavinac), поднасян в пражките кръчми. Испанците понякога говорят за ensaimada — бонбон във формата на спирала, който се прави обикновено на о-в Майорка. А на иврит често се използва думата shtrudl (щрудел), едно добре известно сладкарско изделие.

Така или иначе, днес този скромен символ вече е получил истинското си признание, в което никой не се съмнява, превръщайки се в най-разпространения съвременен символ

сряда, 9 януари 2008 г.

Количествен подход към възпитанието на децата

1. Нивото на шума /в децибали/ е обратно пропорционално на количеството енергията, която се изразходва за хеговото премахване
2. Разходите на енергия /в ергове/, нобходими за отстраняване на детето от стаята, са правопропорционални на степента на забранеността на обсъжаданата тема.
3. Периодът на полуразпадане /време на живот/ на подаръка е обратно пропорционален на цената му.

Средното време на живота на Homo Sariens e около 60 години. Тази цифра разбира се е приблизителна, понеже жените живеят по-дълго, тъй като те намат жени – тези постоянни дразнители, предизвикващи повишаване на кръвкото налягане, инфарт на миокарда и др. болести, придружаващи съпружеството. Това време се разпределя по следния начин:
Детство (начално и средно училище и унивреситет) - 24 години
Спане (8ч. в денонощие, спане по време на лекции и др. не се брои) - 20 години
Отпуск (плюс неделни дни и пазаници 73 дни на год) - 12 години
Ядене (1 час на ден) - 2,5 гонини
Други потребности (1/2 час на ден) - 1,25 години
Всичко: 59,75 години
Чисто работно време - 0,25 години или около 90 дни

Mатематическа теория за лова

За по-голяма простота ще се ограничим само с разглеждане на лова на лъвове, живеещи в пустинята Сахара. Изброените по долу методи лесно могат да се модифицират и приложат към други месоядни, обитаващи различни краища на света
1. Математични методи
1.1. Метод на инверсната геометрия Поставяме в дадена точка на пустинята клетка, влизаме в нея и се затваряме отвътре. Извършваме инверсия на пространството по отношение на клетката. Сeга лъвът е вътре в клетката, а ние сме отвън.
1.2. Метод на проективната геометрия. Без ограничение на общността можем да разглеждаме пустинята Сахара като равнина. Проектираме равнината в линия, а линията в точка, която се намира вътре в клетката. Лъвът се проектира в същата точка
1.3. Метод на Болцано-Ваерщрас. Разделяме пустинята с линия, която минава от север на юг. Лъвът се намира или в източната част на пустията, или в западната част. Да предположим за определеност, че той се намира в западната част. Нея я еразделяме с линия, която минава от запад на изток. Лъвът се намира или в северната, или в южната част. Да предположим за определеност, че той се намира в южната част; делим я с линия, която върви от север на юг. Продължаваме този процес до безкрайност, като всеки път издигаме здрава решетка покрай разграничителната линия. Лицето на последователно получаваните области се стреми към нула, така че лъвът в края на краищата се оказва заграден в решетка с произволно малък периметър.
1.4. Комбиниран метод Ще отбележим, че пустинята представлява делимо пространство. То съдържа навсякъде плътно множество точки, от които избираме редица от точки, имаща за граница местоположението на лъва. После по тези точки, екипирани с необходимото снаражение, дебнешком се промъкваме до лъваТопологичен метод Да отбележим, че свързваемостта на тялото на лъва във всеки случай не е по-малка от тороида. Привеждаме пустинята в четиримерно пространство. По непрекъснат начин би могло да се изпълни такава деформация, че при връщане в тримерно пространство лъвът да се окаже завързан на възел. В такова състояние той е безпоомощен.
1. Meтоди на теоретечната физика
1.1. Метод на Дирак Отбелязваме, че дивите лъвове на пустинята Сахара се ненаблюдаеми величини. Следователно всички наблюдаеми лъвове в пустинята Сахара са опитомени. Хващането на опитомен лъв се предоставя като самостоятелно упражнение за ловеца.
1.2. Метод на Шрьодингер. Във всички случаи съществува положителна, различна от нула вероятност лъвът сам да се окаже в клетката. Стойте и чакайте.
1.3. Метод на ядрената физика. ′Поставяме опитомен лъв в клетка и действуваме на него и на дивия лъв с оператор на Майоран. Или да предположим че сме искали да хванем лъв, а сме хванали лъвица. Тогава поставяме последната в клетката и и действуваме с обменния оператор на Хайзенберг, с който се променят спиновете.
2. Методи на експерименталната физика
2.1. Термодинамичен метод През пустинята опъваме полупропусклива мембрана, която пропуска всичко с изключение на лъва.
2.2. Активационен метод Облъчваме пустинята с бавни неутрони. Вътре в лъва ще се появи радиоактивност и той ще започне да се разпада. Ако се почака достатъчно дълго време, лъвът няма да може да окаже никаква съпротива.