Всяко училище, в желанието си да провежда добра, качествена общообразователна и професионална подготовка, разработва собствена стратегия, основана на принципите и насоките на ЗНП, ППЗНП, приоритетите на МОМН, Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание 2006–2015 г., Националната стратегия за въвеждане на ИКТ в училищата в България , Националната стратегия за младежта (2010-2020) и Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (ЕКР).
Осъзнатата необходимост от промяна не е само в резултат на социално-икономическите промени в нашето общество през последните години. Тя е определена от резултатите, който българските ученици показват във външното оценяване, ДЗИ. Изследването, извършено по Програма за международно оценяване на учениците /PISA/ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2009г за грамотността по четене и определянето на способността ученикът да разбира, използва и осмисля писмен текст по време на ученето не поставя българския ученик в челните места. Същото е и с постижения на учениците по математика и природни науки. Постигнати са резултати, които са значително под средния за ОИСР. България има среден резултат от 429 точки и се нарежда на 46-а позиция сред 65-те участници в PISA 2009.
Сравнявайки PISA 2009 с PISA 2000 виждаме добавеното шесто ниво, което служи за измерване на най-високото равнище на познания и умения при четене, математика и природни науки, които 15-годишните ученици могат да притежават. Учениците с резултати, съответстващи на шесто равнище от скалата по четене са ученици, които са готови приемат новости, да ги оценяват, като се основават на всички достъпни данни, а по математика те са ученици с необходимите познания и умения за извършване на сложни математически операции. Те формулират концепции, обобщават, използват, свързват и сравняват информация от различни източници, осмислят я и преобразуват от един вид в друг. Това много ценно умение е постигнато само в 0,2 % и 0,8% съответно по четене и математика от учениците от България, участващи в изследването.
„Бъдещето на грамотността се пресича с настоящето на ИКТ грамотността“ се казва в „Училище за утрешния ден“ /материалът е издаден от Центъра за контрол и качество на образованието /.
Доказателство за качеството на резултатите от образованието са изграждане, развиване и усъвършенстване на нови умения в информационното общество произтичащи от Европейската квалификационна рамка като езикова грамотност и комуникация на майчиния език и на чужд език; базисни компетенции по математика, наука и технология, дигитални компетенции, да се научиш как да учиш, предприемачество междуличностни и граждански компетенции и обща култура.
Думите креативност и иновативност са основа на работните програми на българското училище и са в унисон със стратегия Европа 2020, продължение на Лисабонската конвенция. Те са инструмент за осигуряване на социален просперитет с сътрудническо. Икономическата криза може да се преодолее като в тях се включат таланта и креативността на учители и ученици. Така образованието ще стане двигател за развитие и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
В 21 век, когато общуването и сътрудничество са основа на стратегия Европа 2020, са необходими познания за поне два чужди езика. Недопустимо е да показваме несъвършенство при употреба на родния си език. Същото може да се каже за математическите компетентности и логическо мислене. Развиването на езикова грамотност и комуникация на майчиния език, компетенции по математика чрез ИТК, съчетано с Европейския модел за организационно съвършенство ще бъде една стъпка към добро сътрудничество, изграждането на иновативен капацитет ще бъде гарант за качествено обучение и изграждане на умения за учене през целия живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар