Европейска програма ‘Учене през целия живот”
проект “Моето училище е моя дом”
Екипът от 5 учители и 3 ученика от ЗПГ”Кл.Тимирязев” гр.Сандански се завърна благополучно от Турция. Посещението ни в съседската страна бе свързано с работа по проект от европейска програма ‘Учене през целия живот”, Секторна програма „Коменски . В срещата, проведена в град Османие, град в Южна Турция, , заедно с нас участвие взеха екипи с учители и ученици от Литва, Полша, Италия и разбира се, домакините от Турция .
Османие е малък град според разбиранията в Турция. В класацията на градовете в Турция той заема едва 80 място . Разположен е на площ 974 кв. км и е с население около 190 000 жители , което много бързо се увеличава.. Намира се в югоизточната част на Турция, на север от залива Искендерун на Средиземно море. От 1996 г. градът има статут на самостоятелен виалет или община, както казваме ние . Преди това той е бил включен към територията на виалает Адана, петия по големина град в Турция.
Османие има мек средиземноморски климат, заобиколен е от плодородни земеделски полета и гори, което е предпоставка за развитие на дърводелската и дървообработващата промишленост . Днес градът е център за обработка и производство на памук, пшеница, царевица, соя, и шам фъстък. Килимарството също е развито в повече от селищата на вилает Османие. Ето защо ние посетихме една такава работилница , в която имахме възможност се запознаем с напълно автентичния начин на производство на ориенталски килим. Цялата предварителна обработка на вълната - сортиране, разчепкване, предене и усукване на нишката, се извършва на ръка. Човешката ръка участва на всички етапи от изработката. Тъче се на вертикален стан с вълна , основата също е от вълна. Приятен беше факта, че имахме възможност да участваме в последната операция при изработката на ориенталския килим - отрязването на тъканта от основата и връзването на ресните по края на готовия килим. А това, че всяка партньорска страна получи за подарък един малък килим / 65 х 65 см/ с втъкано в него името на проекта и името на училището домакин ни накара да почувстваме, че действително вилает Османлие и лицей ”Ахмед Джевдет Паша” могат да бъдат наш втори дом. Още повече, че патрона на училището е виден турски политик, историк и юрист, ислямизиран българин от Ловеч.
В работна среща, по време на нашия престой в лицей „Ахмед Джевдет Паша” ние, учители и ученици продължихме да обсъждаме проблемите на образователните системи и проблемите на младите хора в различните страни. На тази среща ние запознахме нашите приятели с основния проблем в българското училище – липса на достатъчна мотиващия сред учители и ученици, като заедно с това показахме какво правиме, за да преодолеем това. Оказа се , че и другите училища, особенно тези от бившия социалистически лагер вървят по тази път. Училищата в Полша са минали по пътя на делегираните бюджети, а училищата в Литва използват също като нас извънкласните форми на работа като елемент за повишаване мотивацията на учениците. Подходите за борба с негативните явления в различните училище са едни и същи. Поддържането на добри взаимоотношения с родителите, разговорите с тях и с децата им, търсене на непринуден контакт с ученика , работата на предагогическия съветник , множеството превантивни мерки за борба с отсъствията и други негатвни явления навсякъде са сходни. Така за пореден път стигнахме до извода, че въпреки различията, ние много си приличаме.
По време работната среща учениците от България, Литва, Турция, Полша и Италия дискутираха по тема „Моето училище мечта”. Всеки един ученик мечтае за по-добра материална база, по-добро застъпено чуждоезиково обучение, по-добри учители. Странното бе това,че учениците, чието училище се намира в центъра на града си мечатят то да бъде извън града и обратното, тези, който учат близо до центъра, желаят училището им да бъде извън града. Почти всички ученици мечтаят учебните занятия да почват от по-късен час и изучавания материал да бъде по-олекотен, да не бъде с толкова енциклопедичен характер. Има ученици, който си мечатят за виртуално училище.
По време на срещата бе обсъден и прогреса на проекта. Разгледани бяха анкетните карти на ученици и учители, участващи в мобилностите до сега. Резултатите, обобщени и анализирани ще бъдат поместени във Web сайта на проекта http://msmh.xz.lt/. Определен бе периода на следващата среща. Тя ще се проведе при нас, в Сандански от 27.03 до 31.03.2010г.. Темата, за предстоящата дискусия е „Учители и ученици заедно по пътя на професионалната реализация” като всяка страна ще представи своя опит в работата си за кариерното развитие на учители и ученици.
В края на деня, лицеят – домакин ни приветства с прекрасни изпълнения на Анадлоския танцов състав, училищните вокална и танцова групи. На фона на добрата атмосфера, включваща не само радушния прием, но и добрата материална база всички останахме доволени от съвместната ни дейност.
Два дни от престоя ни в Турция бяха посветени на културен отдих. Нашите домакини ни организираха посещение в древното римско селище Кастабала. Така успяхме да се разходим по алеята с колони, да поседнем на амфитеатъра с капацитет за 5 000 зрители, да разгледаме крепостта, римската баня, стадиона, двете църкви и руините на акведукта. Друга забележителност, с голяма историческа стойност е хетерската крепост Каратепе – Асланташ, представляваща национален музей на открито. Самата крепост е построена от владетеля на Аданската низина през 7 век пр.н.е., като защита срещу племенни набези от север. Има два входа, представляващи Т-образни къщи, чиито стени са украсени с лъвове, свинскове, надписи и рефлефни картини , изобразяващи културни и митологични сцени от ежедневието издълбани на блокове от базалт. Надписите на блоковете се повтарят и са двуезични – на финикийски и на Hieroglyphic Luwian език / изчезнал език, от индоевропейското семейство, пряк предшественик на етруския език/ и. На югозападната порта е издигната голяма монументална статуя на хетерски бог, на нея отново се вижда същият надпис на финикйски език. Затова се предполага, че тя е ключ за дешифриране на йероглифи пр.н.е, и затова много напомня на прочутия Розетски камък. Освен с богатата си история, посещението ни в музея на открито ни даде възможност да се полюбуваме на чудесени панорамени изгледи към река Джейхан и язовира Асланташ, построен на нея.
Имахме възможност да посетим вилает Хатай, с административен център Антакия /Антиохия/ . В рамките на Римската империя, Антиохия е бил третия по големина център след Рим и Александрия. Антиохия е важен център на християнството, седалище на една от първите четири патриаршии. Предполага се че преди да се засели в Ефес майката на Исус Христос , Дева Мария е живяла в Антохия. И до днес града се отличва от другите с многото си религиозни общности - мюсюлмани, православни християни, католици, евреи и арменци. С посещението си в католическата , в православната църква - пещера "Св. Петър и Павел" която може да бъде най-старата запазена църква в света, в джамията , в арменската църква и синагога ние видяхме как може различни религии да съжителствуват в мир. Градът е разположен на бреговете на река Аси Нехри, позната ни от сериала „Гордата Аси” . Заобиколен е с Нур планина, планината Келдаш , който са . източник на зелен мрамор. Посещението ни в Архелогическия музей ни убеди, че градът е бил голям център по време на Римската империя. За него може да се каже, че представлява едни Музей на музайките, обхващаш византийски и римски периоди. Музайките, експонирани в музея, изобразяват различни митологични събития и хора са открити в в Антиохия и околните райони. В музея освен множество монети са изложени саркофази, идоли , релефи, керамични предмети накити и статуи от хетските и византийски периоди.
Нашето пребиваване в Турция завърши с посещението на ваканционно селище Чевлик, В древността там е имало голямо пристанище. Селището има дълга и широка плажна ивица, на която ние с удоволствие написахме България. Не далеч от селището се намира древен тунел, построен от римския инператор Тит Веспасиан. Тунелът е чудо на инжинерната мисъл. По време на своето царуване император Веспасиан решава да се отклони реката, за да предпази пристанището от затлачване. Тунелът е прокопан през скалите от римски легионери, моряци и затворници и е с дължина около 1,4 км (почти една миля), висок - 7 m , широк - 6m. Дължина на тяснота част на тунела е 130 метра.. Днес канала е сух, но все пак си струва посещението. Не далеч от него се намират и скални гробници от антично селище, стените и таваните на който са резбовани с уникална украса раковина.
И като за финал приключихме с прощална вечеря в селището Харбие /превод от турски Дафне/. Градът е известен със своята зеленина и води. Това е предпочитано място за туристите – тук изобилстват хотели и учеселителни заведения . За съжаление, не успяхме да видим красивите водопади, нощта ги беще покрила със своята тъмна пелена. У нас остана само звука на падащата вода, вкуса на анадлоски кебап и спомена за топлия и радушен прием на нашите мили домакини.
С тези чудесни впечатления, малко уморени , но заредени с оптимизъм , създали нови приятелства , ние потеглихме към дома.
Лица от ЗПГ”Кл. Тимирязев” посетили Турция
- Дина Лoзанова Кирилова – координатор по проекта, учител по информатика и ИТ
- Тодорка Георгиева Митрева – учител по немски език
- Костадин Вангелов Стоянов- учител по математика
- Харалампи Иванов Иванов – учител по история
- Иван Валериев Стоилов – учител по икономически дисциплини
- Виолина Красимирова Бунджева ученичка от 12а клас
- Надя Димитрова Милева ученичка от 12а клас
- Златина Илиева Иванова ученичка от 12а клас
PS – Дейността се финансира по линия на Програмата за учение през целия живот. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който предоставената информация може да бъде използвана.