Първи ден на Бразилска територия
Обичам да пътувам, дали защото съм родена на 27 юли - денят, в който почитаме светеца Пантелеймон, познат още като Пантелей пътник или пък защото съм любопитна и не обичам да съм на едно място. Не зная кое от двете е вярно, но истината е, че пътуването ме прави щастлива. И така, съвсем набързо, без много обмисляне, мечтата ми да стъпя на Латинска Америка стана реалност. Желанието ми да посетя Бразилия и най-вече, карнавала в Рио де Жанейро не се промени в годините. Много пъти съм твърдяла, че първата ми работа след като се пенсионирам е да отида в Рио през февруари. Февруари, защото това е времето на карнавала, а аз обожавам латиноамериканските ритми и самбата. Само че след дълги години учителска работа, желанието ми това да се случи през февруари се промени. Не обичам места с много шум и навалица. Затова с удоволствие приех поканата на моя приятелка от студентските години, заедно да посетим Бразилия и Аржентина в периода 24.11 - 7.12 тази година (2023).
И така, отново на път. Нощен полет с прекачване през Франкфурт и сме в Рио де Жанейро рано сутринта.
И ето го очакваното място, Кацаме безаварийно!
Чувствам се прекрасно, въпреки дългия полет. Слагам сандали, прибирам яке, поло и оставам по тениска. В Рио е лято! Ура.
Международно летище на Рио де Жанейро/Галеао се намира на остров Governador, взимаме си багажа и след кратка среща с месния ни гид се отправяме към Копакабана където е нашия хотел.
Хотел "Арена Леме" е на първа линия, 13 етажа с чудесна гледка към океана.
Оставяме си багажа на рецепцията, слагаме по-леки дрехи и отиваме да сменяме пари.
Настаняването ще бъде след 14:00 часа и затова решихме да оползотворим времето си като се изкачим до Forte Duque de Caxias.
Има, няма половин час и сме на върха. Гледката е чудесна - към Захарна глава, плажа Копакабана, океана, многоженство малки островчета. Разглеждаме всичко - военни съоръжения, малкия музей, тунелите и снимаме, снимаме, снимаме. Не знаем още какви красоти ни очакват.
В ходът за крепостта е през военната зона, попитахме охраната и бяхме насочени към пътеката - камениста, малко стръмна, сенчеста, на места с гъста растителност. По пътя се срещнахме с малко маймунки, свикнали с хората, елегантни позиращи за снимка. След справка научаваме тяхното име - мармозетки.
Слизането е по-лесно, в хотела вече тече настаняването. Трябваше да попълним декларация, че хотелът не носи отговорност за изчезнали ценности, който не са в сейфа. Всяка стая има сейф, който може да се използва без допълнително заплащане.
Стаята, която получаваме е на втория етаж, с изглед към плажа. Изглед от прозореца:
Освежаваме се, слагаме банските и хукваме към океана. Приказно!!!
Въпреки умората, правим разходка по плажната ивица около 4 км, чак до другия край, където заливът свършва с друг форт с множество кафенета и красиви гледки.
Появата на облаци, вятър и смрачаването ни карат да се върнем в хотела. Изкушени сме да опитаме прочутата кайпириня, но се въздържаме. Очаква ни специална бразилска вечер в ресторант, който не е близо до хотела. Отиваме с автобус.
Ресторантът е семпъл, много маси, много туристи. Има салатен бар, но основната храна - месо от различни части на прасето се предлагат докато не кажеш - стоп. Този вид скара се нарича чураскария като различните видове месо се поднася на дълги шишове, директно в чинията ти. Интересна атракция, цената която заплатихме обаче беше много виска /120лв./. Напитките трябваше да платим допълнително. По време на вечерята ни предлагаха напитка с името на ресторанта CARRETAO в голяма бутилка и атрактивно изпълнение.
Бирата, особено "Колорадо" е страхотна. Има 4 вида, който ще опитаме следващите дни.
Уморени, но щастливи правим опит да се справим с часовата разлика!
.jpg)
