Приключи проект "Заедно за по-можещи специалисти"

 

Създадена през 1957 година, с  52 годишен  опит в професионалното обучение Земеделската професионална гимназия „Климент Аркадиевич Тимирязев” гр. Сандански  и днес  търси нови пътища за провеждане на  едно по-качествено обучение, което да е в унисон с европейското ниво. Успешното прилагане на цялата стратегия за развиване на гимназията е съобразена  с новите условия, с нуждите на пазара на труда, със спецификата на района и е насочена   към развиване на иновационна политика за разкриване на нови специалности и професии, за подобряване на качеството на професионалното образование. Не е тайна, че то в много случаи е теоретизирано, натрупаните знания по време на обучението не са достатъчни.. За да могат младите хора, придобили една или друга специалност, да започнат приложенито и  в реална работна среда  им е необходимо време за адаптация или допълнителна квалификация.

С разработване на  проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, програмна схема „Развитие на ученически и студентски практики”,   колективът на гимназията започна усилена работа за подобряване качеството на обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда за изграждане на икономика, основана на знанието още през месец август 2008 година. Партньори в така разработения ,  в последствие спечелен и вече  изпълнен проект с името „Заедно за по можещи специалисти” бяха Интерхотел Сандански АД и Туристическото дружество „Еделвайс” със своите хижи, къмпинги и хотел. В периода от м. октомври 2008 година до 20 октомври 2009 година в базите на двте организации 99 ученика от гимназията специалност „Селски туризъм:, „Цветраство” ; „Хлебар-сладкар” и „Лозаровинар”  проведоха практическо обучение в реална работна среда.

По време на осъщественото практическо обучение връзките между училището и партньорите укрепнаха. Със своята отговорност и желание за работа, учениците от четирите  професии спечелиха уважението на перасонала . Те са желани и търсени от партньорите. За това говори и факта, че днес , когато отчитаме резултатите от обучението, обсъдихме предложението от страна на ръководството на Интерхотел Сандански АД  за изграждане на  банка с данни на ученици. По този начин ще се изгради механизъм за осигуряване на гъвкава връзка между работодателя и училището и ще се осъществи по-лесно  почасова заетост на учащите се през ваканциите и в свободното за тях време.

Какво се случи по- време на обучението. Освен постигането на основнта цел  на проекта,  а именно осигуряване на  условия и възможности за ангажиране на учениците в практическа работа по техните специалности, се създаде възможност учениците да бъдат запознати със задълженията и функциите, който ги очакват при бъдещата им реализация по изучаваната от тях професия. С поставените комплексни задачи по време на професионаланото обучение, те бяха провокирани да мислят и реагират като действащи в момента специалисти. Прилагането на наученото от теорията в практиката им даде възможност да добият конкретен практически опит, да приложат някои свои конструктивни идеи и да формират мислене и желание за понататъшно усъвършенстване в професията, така че да  се доближат най-много до критериите за търсене на специалисти от страна на  туристическите фирми в района. Не без значение е и усвояването на нови и полезни умения. Така например, учениците от специалност «Цветарство» имаха  възможност да извършват подготовка на почвата за отглеждане на цветя на открито като извършваха операциите копаене, изравняване на терена, оразмеряване на лехите, правене на редове Те работиха за оформяне на лятна и зимна градина в хотелите.  Успяха да разработят няколко варианта за зимна цветна композиция като използваха ралични материали, различни съдове, места в хотела и различни форми. Поради това, че времето за изпълнение на проектните дейности обхващаше всички сезони, те успяха да отглеждат не само зимоустойчиви растения, да се съобразяват с техните специфични особености и характеристики, но и да придобият умения за изграждане на смесен бордюр от цветя в градински кът между градински алеи, усвършенстваха уменията си за отглеждане на саксийни цветя. Подобриха своите умения в аранжирането и изработването на множество цветни композиции за различните обекти в хотела в зависимост от сезона.

В своя доклад за практическото обучение Николай Стоянов споделя:  «Практическото обучение, което ни предоставя проекта, има за цел да ни накара да мислим и реагираме като бъдещи специалисти по избраната от нас професия. Мисля, че е добре да има проекти като този в училищата. За това време ние научихме много неща и осършенствахме много техники за работата с цветя, както за грижите , които се полагат за тях, така и за аранжирането с тях. Времето, в което ние упражнявахме своите умения като специалисти беше изпълнено с много труд, за дауспеем да  постигнем това, което желаем.. Ние, учениците, с всяко изминало практическо занятие, научавахме все повече и повече неща, които ще са ни от полза за нашето бъдещо реализиране  като цветари.  В хотелите – партньори изработвахме различни аранжировки по  поводи и празници, учехме се как да съчетаваме цветовете, как да подреждаме цветните елементи, кое е най – подходящото място за аранжировката.Учихме се как да подреждаме цветни градинки в различни стилове, как да почистваме цветята, за да изглеждат по – красиви и привлекателни. Но за съжаление обучението ни по този проект приключи, ние сме много благодрни на нашите ръководители за това , което ни научиха - да сме по – добри специалисти и да не се притесняваме при трудност, да се опитваме да направим нещо по – добро от направеното до момента и да се стремим към изпипването на всеки детайл.»

Със своята отговорност и желание за работа, учениците от професия   „Хлебар-сладкар” спечелиха уважението на перасонала от сладкарския цех и кухнята на Интерхотел Сандански . Не само  конкретната им  помощ в пиковите дни като събота и неделя,  но и желанието да опознаят организацията на работата в обекта, подготовката на суровините  и материалите  за производството на сладкарски изделия, изчисляването на количеството суровини, необходими за дадено изделие и  работа с тях, участие в  приготвяне на реванета, пасти, торти и баклави и други сладкарски изделия,  те станаха любимци на персонала. Учениците от тази специалност разбраха, че храненето на туристите е една основна и много важна задача за осигиряване на отилчни условия за туризъм в хотела. По време на своето практическо обучение те използваха модерното оборудване на сладкарския цех, работиха  с тестомесачни машини, миксери и специализирани  фурни за изпичане на изделята. Не само се запознаха, но и участваха активно в етапите за приготвяне на тестото, неговото формиране. Успяха да направят разлика между ръчното и машинно формиране на тестото и от там да преценят, че за да напрвиш голямо количестово сладкарски изделия от различен тип, за да имаш висока производителност ти е необходимо добро, модерно оборудване. Същото не е без значение и за термичната обработка на тестото и за съхраняване на запазване на готовата продукция, така че тя да се хареса на клиента. Комплексната работа на учениците от тази специалност влючваше изработка на пандишпанови платки за торти, украсяването им, направата на рула, еклери, различни видове дребни сладки, бял и черен хляб, питки, погачи, баници, кексове, козунаци кремове и много други изделия. А за това, че е необходим практически опит в своя доклад Гергана Малчева споделя:

« Работата беше приятна, но не беше никак лесна. Известни трудности срещнах при декориорането на тортите. Не успявах да съм точна при работа с шприца. Ръката ми не винаги беше сигурна. Така беше и с оформянето на козунаците и направата на рулата. Но с помощтта на леля Данче започнах да се справям по-добре. От цялата ми работа в сладкарския цех разбрах, че едно е да имаш знания на теория, а друго е да ги прилагаш на  практика. И за да си добър в професията е необходим повече практически опит. Приветствам инициативата на ръководството на  гимназията и на хотела за провежданне на обуения от този род и им благодаря , за това, че ми беше предоставена възможност да участвам в тази толкова интерсна форма на обучение»

Учениците от специланост  “Селски туризъм” проведоха своето обучение като преминаха през различните работни звена в хотела. Те бяха камериери, пикола, бармани и сервитьори, помощници във фитнес зала, екскурзоводи и аниматори , някои помагаха в кухнята. Научиха се как да посрещат гости, да ги регистрират и настаняват.  Всички от тях добиха опит в екскурзоводсто обслужване като участваха като екскурзоводи в различни екскурзии с групи туристи. Екскурзиите бяха свързани с посещение на обекти в Сандански, Мелник, Роженски манастир и храма на Ванга в Рупите. Участвайки в разработването на туристически пакет и представянето му пред публика пък подобри техните маркетингови умения. Запознаването им с работата на финансово- счетоводното управление на хотела, с управлението на транспорта и предлагането на трансфер от летището до хотела допринесе за пълно разкриване на функционалните възможности за организиране и управление дейностите в хотела.   За това, че всяка позиция в хотела е важна, споделя в своето есе Дияна Шаркова :

 „ Никой не знае какво ще работи в бъдеще, но благодарение на училището ние избираме по-лесно своята професия и се подготвяме за нея. В продължение на пет учебни години ние успяваме да опознаем една много привлекателна специлалност, свързана с туризма,. За това много ни помогна и практиката, по време на която разбрахме някои основни неща. Не е задължително най-ниско заеманата длъност да е най-лесната и обратното. Всяка професия е от значение и допринася за впечатленията на гостите. Когато човек е отговорен и върши с желание работата си, нещата стават и изглеждата по-лесни. За да станеш добър управител, трябва доста да си учил и да можеш да се справяш със задълженията на всеки един от шподчинените си.

Всеки  си мечтае да заема по-висока длъжност, но никой не се е родил подготвен за това. Затова трябва да се мине през всички стъпала, като се започне от най-ниското. По време на практиката ние заемахме различни длъжности в един хотел и вече можем да преценим предпочитаната от нас бъдеща професия...

Професията на аниматора е изпълнена с разнообразие и приятни емоции и това най-много ме привлича. Ако той се справи добре, ще остави трайни спомени у децата и родителите им, така че някой ден отново да се върнат  и почиват  в хотела.

Не мога да бъда сигурна с какво ще се занимавам, но имам желание да продължа в сферата на туризма, защото според мен едни от най-приятните емоции на хората са свързани с пътуванията и спомените от тях. Това ще бъде моят принос за тях – усмивките и доволните им лица и хубавите спомени от незабравимите преживявания”

Учениците от специалност „Лозаро-винар”, проведоха своето практическо обучение в лозовите масиви край с. Зорница. Обучението обхвана двата етапа, свързани с производството на благородната напитка виното. В първия етап, свързан с отглежадането на лозата до получаване на гроздето те проведоха обучение включващо  резитба, плевене връзване и прекършване на лозата, изграждане на подпорна конструкция на лозовите масиви, участваха в различните растително защитни мероприятия,  торенето и в горздобера.  За да бъде  произведен така наречения гроздов елескир  е необходимо да се извършва подготовка на съдовете. За тази подготовка се  използват различни машини и съоръжения. Затова учениците взеха участие в подготовка и почистване на винарските съдове за ферментация и тяхното . опушване. След това се научиха как да приемат и окачествяват гроздето по органолептични и физикохимични показатели.  За да бъде смиляно  гроздето, те използваха  гроздомелачки . Участваха в сулфитиране на гроздовата каша и когато бе необходимо  корегираха   захарното и съдържание. Всички участници разбраха за важността на температура  на фементация и необходимостта тя да бъде измервана почасово. Тяхното практическо обучение завърши с отделяне на виното от джибрите,  почистване на съдовете и неговото бутилиране.  В своите есета на тема „Запознах се с моята бъдеща професия” учениците от специалност Лозаро –винар споделят

Радослав Йорданов – „ Още от малък наблюдавам как дядо и баба се гражат за нашите асми. Това породи в мен любопитство и интерес към лозоро-винарството. С времето за започнах да им помагам в отглждането  на грозде  и произвеждане на вино от него в домашни условия. Това ме подтикна да продължа средното си образование в Земедеслката гимназия в профил „лозаровинар”. С особенно голямо желание се включих в проект „Заедно за по-можещи специалисти”. Така успях да участвам във всички етапи за производство на благодродната напитка. По лозарство извършихме всички нужни операции в един лозарски цикъл , от резитба до гроздобер. По винарсвто видяхме една от съвремените машини и технологии във винопроизводството. Работата ни премина успешно и колективно, а това което не знаехме ни го показаха нашите учители и настваници. Това  ще ни помогне за нашата бъдеща работа.”  

Илиан Андреев – След като постъпих в паралелката, осъзнах че това което искам да правя е да се занимавам с отглеждането на лозя. Много съм щастлив, че имах възможност да участвам в този толкова важен за мене проект. Смятам , че това обучение  ще помогне за моята бъдеща реализация.

Автономка Танева – С участието си в проекта ние научилхме много неща. Аз смятам,че съм направила добър избор като избрах тази професия. Тя е предпоставка за моята реализация в бъдещето. Тази професия ще ми помогне да се почивствам по свободна, независима.

Методи Властанов – Много съм щастлив, че имах възможност да участвам в този проект. . Надявам се и занапред учениците който изучават тази професия да имат възможноста да се научат на това което се научнх аз.

Мирослав Георгиев – Аз мисля, че успеха на проекта е оптределен от това,  че чрез него ние се научихме да обработваме лозята по съвременен начин. За това много допринесе чудесната обстановка , благоприятните условия за труд и възможността да получаваме за всичко това стипендия.

От направения анализ на обучението от страна на  гимназията и партньрите в заключение ние можем да кажем,  че  изпълнението на проекти от този род са полезни и за двете страни. Ползите за учениците са придобитите нови знания и умения. За това говори факта, че от всичко 99 ученика 85 успешно завършиха обучението и получиха сретификат за това. В докладите и есета им са  представени техните впечатленията и е показано с какво е полезно преминалото обучение.  Припомнянето  на получените знания ще  затвърди  придобития опит и ще удължи ефекта от обучението. За интереса на партньорските организации говори факта за желанието им за бъдеща работа по нови проекти и инициативи, свързани с парктическото обучение на ученици.

И въпреки турдностите, възникнали  в някои моменти при  организацията и провеждането  на обучението и липсата ни на достатъчен опит в провеждане на такива форми на обучение,   ние сме доволни от постигнатите резултати и с голям ентусиазъм започнахме работа по нов проект, в  който са включени  други ученици от гимназията. Така ще затвърдиме връзките с партньорите и  ще се доближим все повече до изискванията на Европейския Съюз, свързани с професионалното образование.

Дейността се финансира по линия Европейски социален фонд,  Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, посредством схема на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001/07/3.3-01/53/17.06.2008 „Разработване на механизми за училищни и студентски практики” , предоставена по проект  Заедно за по-можещи специалисти  . За съдържанието носят отговорност единствено авторите от Земеделската професионална гимназия.  Европейският социлаен фонд и МОМН  не поемат отговорност за начина,  по който предоставената информация може да бъде използвана.

Comenius project

Европейска  програма ‘Учене през целия живот”

проект “Моето училище е моя дом”

Екипът от 5 учители и 3 ученика от ЗПГ”Кл.Тимирязев” гр.Сандански се завърна благополучно от Турция. Посещението ни в съседската страна бе свързано с работа по  проект от европейска  програма ‘Учене през целия живот”, Секторна програма „Коменски . В срещата, проведена  в град Османие, град в Южна Турция, , заедно с нас  участвие взеха  екипи с учители и ученици от  Литва, Полша, Италия и разбира се,  домакините от Турция .

Османие е малък град според разбиранията в Турция. В класацията на градовете в Турция той заема  едва 80 място .   Разположен е на площ 974 кв. км и е с  население около 190 000 жители ,  което много бързо се увеличава.. Намира се в  югоизточната част на Турция, на север от залива Искендерун на Средиземно море. От 1996 г. градът има статут на самостоятелен  виалет или община, както казваме ние .  Преди това той е бил включен към територията на  виалает  Адана, петия по големина град в Турция.

Османие има мек средиземноморски климат, заобиколен е  от плодородни земеделски полета и гори, което е предпоставка за развитие на  дърводелската  и дървообработващата промишленост . Днес градът е център за обработка и  производство на памук, пшеница, царевица, соя, и шам фъстък. Килимарството също е развито в повече от селищата на вилает Османие. Ето защо  ние посетихме една такава работилница , в която имахме възможност се запознаем с напълно автентичния  начин на производство на ориенталски  килим.  Цялата предварителна обработка на вълната - сортиране, разчепкване, предене и усукване на нишката, се извършва  на ръка. Човешката  ръка участва на всички етапи от изработката. Тъче се на вертикален стан с вълна , основата също  е от вълна. Приятен беше факта, че имахме възможност да участваме в последната операция при изработката на  ориенталския килим - отрязването на тъканта  от основата  и връзването на ресните по края на готовия килим. А това,  че всяка партньорска страна получи за  подарък един малък  килим  / 65 х 65 см/ с втъкано в него името на проекта и името на училището домакин ни накара да почувстваме, че действително вилает Османлие и лицей ”Ахмед Джевдет  Паша” могат  да бъдат наш втори дом. Още повече, че патрона на училището е виден турски политик, историк и юрист, ислямизиран българин от Ловеч.

В работна среща,  по време на нашия престой в лицей „Ахмед Джевдет Паша” ние, учители и ученици продължихме да обсъждаме проблемите на образователните системи и проблемите на младите хора в различните страни. На тази среща ние запознахме  нашите приятели с основния проблем в българското училище – липса на достатъчна мотиващия сред учители и ученици, като заедно с това показахме какво правиме, за да преодолеем това. Оказа се , че и другите училища, особенно тези от бившия социалистически лагер  вървят по тази път. Училищата в Полша са минали по пътя на делегираните бюджети, а училищата в Литва използват също като нас извънкласните форми на работа като елемент за повишаване мотивацията на учениците. Подходите за борба с негативните явления в различните училище са едни и същи. Поддържането на добри взаимоотношения с родителите, разговорите с тях и с децата им, търсене на  непринуден контакт с ученика , работата на предагогическия съветник , множеството превантивни мерки за борба с отсъствията и други негатвни явления навсякъде са сходни. Така за пореден път  стигнахме до извода, че въпреки  различията, ние много си приличаме.

По време работната среща учениците от България, Литва, Турция, Полша и Италия дискутираха по тема „Моето училище мечта”. Всеки един ученик мечтае за по-добра материална база, по-добро застъпено чуждоезиково обучение, по-добри учители. Странното бе това,че учениците, чието училище се намира  в центъра на града си мечатят то да бъде извън града и обратното, тези, който учат близо до центъра, желаят училището им да бъде извън града. Почти всички ученици мечтаят учебните занятия да почват от по-късен час и изучавания материал да бъде по-олекотен, да не бъде с толкова енциклопедичен характер. Има ученици, който си мечатят за виртуално училище.

По време на срещата бе обсъден и прогреса на проекта. Разгледани бяха анкетните карти  на  ученици и учители, участващи в мобилностите  до сега. Резултатите, обобщени и анализирани ще бъдат поместени във Web сайта на проекта http://msmh.xz.lt/.  Определен бе периода на  следващата среща. Тя ще се проведе при нас, в Сандански от 27.03 до 31.03.2010г.. Темата, за предстоящата дискусия е „Учители и ученици заедно по пътя на професионалната реализация” като всяка страна ще представи своя опит в работата си за кариерното развитие на учители и ученици.  

В края на деня, лицеят – домакин ни приветства с прекрасни изпълнения на Анадлоския танцов състав, училищните вокална и танцова групи. На фона на добрата атмосфера, включваща не само радушния прием, но и добрата материална база  всички останахме доволени от съвместната ни дейност.

Два дни от престоя ни в Турция  бяха посветени на културен отдих. Нашите домакини ни   организираха посещение в древното римско селище Кастабала. Така успяхме да се разходим по алеята с колони, да поседнем на амфитеатъра с капацитет за 5 000 зрители, да разгледаме  крепостта, римската баня, стадиона, двете църкви и руините на акведукта. Друга забележителност, с голяма историческа стойност е хетерската крепост Каратепе – Асланташ, представляваща национален музей на открито. Самата крепост   е построена от владетеля на Аданската низина през 7 век пр.н.е., като защита срещу племенни набези от север. Има  два входа, представляващи Т-образни къщи, чиито стени са украсени с лъвове, свинскове, надписи и рефлефни картини , изобразяващи културни и митологични сцени от ежедневието издълбани на блокове от базалт. Надписите на блоковете се повтарят и са двуезични – на  финикийски и  на Hieroglyphic Luwian език / изчезнал език, от индоевропейското семейство, пряк предшественик на етруския език/ и.  На югозападната порта е издигната голяма монументална статуя на хетерски бог, на нея отново се вижда  същият надпис на финикйски език.  Затова се предполага,  че тя  е ключ за дешифриране на йероглифи  пр.н.е, и затова много напомня  на прочутия Розетски камък.  Освен с богатата си история, посещението ни в музея на открито ни даде възможност да се полюбуваме на чудесени панорамени изгледи към река Джейхан и язовира Асланташ, построен на нея.

Имахме възможност да посетим вилает Хатай, с административен център Антакия  /Антиохия/ .  В рамките на Римската империя,  Антиохия е бил третия по големина център след Рим и Александрия.  Антиохия е важен център на християнството, седалище на една от първите четири патриаршии. Предполага се че преди да се засели в Ефес майката на Исус Христос , Дева Мария е живяла в Антохия. И до днес града се отличва от другите  с многото  си религиозни общности - мюсюлмани, православни християни, католици, евреи  и арменци. С посещението си в католическата ,  в  православната църква - пещера "Св. Петър и Павел" която може да бъде най-старата запазена църква в света,  в джамията , в арменската църква и   синагога ние видяхме как може различни религии  да съжителствуват  в мир.  Градът е разположен на бреговете на река  Аси Нехри, позната ни от сериала „Гордата Аси” . Заобиколен е с Нур планина, планината Келдаш , който са . източник на зелен мрамор. Посещението ни в  Архелогическия музей ни убеди, че градът е бил голям център по време на  Римската империя. За  него може да се каже, че представлява едни  Музей на музайките,  обхващаш  византийски и римски периоди. Музайките,  експонирани в музея,  изобразяват различни митологични събития и хора са открити в  в Антиохия и околните райони. В музея освен множество монети са  изложени саркофази, идоли , релефи, керамични предмети накити и статуи от хетските и  византийски периоди.

Нашето пребиваване в Турция завърши с посещението на ваканционно селище Чевлик, В древността там е имало голямо пристанище. Селището има дълга и широка плажна ивица, на която ние с удоволствие написахме България. Не далеч от селището се намира древен  тунел,  построен от римския инператор Тит Веспасиан. Тунелът е чудо на инжинерната мисъл. По време на своето  царуване император Веспасиан решава да се отклони реката, за да предпази пристанището от затлачване. Тунелът е прокопан през скалите от римски легионери, моряци и затворници и е с дължина  около 1,4 км (почти една миля), висок  -  7 m , широк -  6m. Дължина на тяснота част на тунела е 130 метра.. Днес  канала е сух, но все пак си струва посещението. Не далеч от него се намират и скални гробници от антично селище, стените и таваните на който са резбовани с уникална украса раковина.

И като за  финал приключихме с прощална вечеря в селището Харбие /превод от турски Дафне/. Градът е известен със своята зеленина и  води. Това е  предпочитано място за туристите – тук изобилстват хотели и учеселителни заведения . За съжаление, не успяхме да видим красивите водопади, нощта ги беще покрила със своята тъмна пелена.  У  нас остана само звука на падащата вода, вкуса на  анадлоски кебап и спомена за топлия и радушен прием на нашите мили домакини.

 С тези чудесни впечатления, малко уморени  , но заредени с оптимизъм , създали нови приятелства  , ние потеглихме към дома.

 Лица от ЗПГ”Кл. Тимирязев” посетили Турция

1. Дина Лoзанова Кирилова – координатор по проекта, учител по информатика и ИТ
2. Тодорка Георгиева Митрева – учител по немски език
3. Костадин Вангелов Стоянов- учител по математика
4. Харалампи Иванов Иванов – учител по история
5. Иван Валериев Стоилов – учител по икономически дисциплини
6. Виолина Красимирова Бунджева ученичка от 12^а клас
7. Надя Димитрова Милева ученичка от 12^а клас
8. Златина Илиева Иванова ученичка от 12^а клас

PS – Дейността се финансира по линия на Програмата за учение през целия живот. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина,  по който предоставената информация може да бъде използвана.

Ромале

Земеделска професионална гимазия «Кл. Тимирязев» гр. Сандански и театър „Ромале” – мост за социална интеграция

За процеса на интеграция на малцинствата в образованието се говори много малко. Неравностойното образование, което получават децата от ромски произход е причина за цялостната обществена неравнопоставеност на ромската общност в България. Младите роми преждевременно напускат класните стаи и остават така да се каже на улицата – без образование и професия. Девойките стават майки преди да са навършили пълнолетие.

В нашата гимназия около 7% от ученицте са от ромски произход. За да можем по-дълго да ги задържим в училище ние, педагозите провокираме тяхната изява в тази области, където са най-добри - песни и танци. Така се породи и идеята за създаване на юношеския музикално-драматичен театър „Ромале”. Кандидатствахме с проект по програма „Създаване на предпоставки за успешна социализация на децата и младите хора от етническите малцинства” към Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства към МОН и го спечелихме. Проведохме кастинг за подбор на деца от български и ромски произход / нали театъра ще бъде мост за социална интеграция/, поръчахме костюмите, закупихме музикални инструменти.

Като всяко начало и тук се сблъскахме с различни проблеми. Подбраните ученици са от различни класове, с различно седмично разписание. Това доведе до няколко провалени репетиции на театъра или пък до провеждането на някои от тях в камерен състав. Нещата обаче коренно се промениха след първите изяви на театъра –празника на специалност Лозаро-винар Трифон Зарезан и традиционния пролетен бал. След това се заредиха Цветница, деня на Европа, празника на чуждите езици и патронния празник. Театърът участва и в концерт на Детски център „Феникс – 2000”, партньор по проекта. Участието на групите към театъра в спекатакъла „Запазете синята планета” ги направиха популярни сред санданската общественост. Благодарение на аплодисментите, който нашите артисти получиха , те станаха по-мотивирани, по-сплотени , с по-голямо желание да работят заедно. Това особенно добре пролича по време на екскурзията до Кърджали, Перперикон, Златоград, на която групата „Тарамбуки” показа своят талант не само по време на пътуването – в автобуса , тя стана основен вдъхновител на веселието по време на вечерите в Кърджали и Златогад.

Изхождайки от всичко постигнато до тук и отчитайки огромния труд и усилия, положени от хореографа Марина Димова и учителя по музика Димитър Котев, Педагогическия съвет към гимназията прие програма за интегриране на ученици от ромски произход и взе решение да кандидатстваме с нов проект – продължение на настоящия пред Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства към МОН. С очакваните средства ще закупим нови музикални инстументи, ще разнообразим реквизита на театъра. Но дори те да не бъдат отпуснати, дейността на театъра ще продължи, защото ние се убедихме, че извънкласните форми на работа водят до успех за по-бързо интегрирне учениците от ромски произход . Умелото използване на дарбите и таланта им ги задържа по-дълго в училище. В гимназията ще се запази, създадената вече етническа толерантност , ще се променят отрицателните нагласи, стериотипи и страхове , прояващи се понякога сред голяма част от населението в страната ни по отношение на ромските малцинства . Ще бъде изграден позитивен образ на ромското малцинство и ще се повиши авторитета на ЗПГ „Кл. Тимирязев” сред ромското население , ще се подобрят вързките между училище- учител – родител.

Comenius project

Moето училище е моя дом - работна среща в Гърция

Трета работна среща по проект "Моето училище е моя дом" за периода от 25 до 28 април 2009 год.

Екипът от 5 учители и 4 ученика от ЗПГ”Кл.Тимирязев” гр.Сандански се завърна благополучно от Гърция. Посещението в съседската страна бе свързано с работата ни по пооект от европейска програма ‘Учене през целия живот” Секторна програма „Коменски" . На срещата, проведена в селището Капандрити, намиращо се на 30 км. преди Атина по магистрала Е75, заедно с нас участваха екипи с учители и ученици от Литва, Полша, Гърция, Турция и Италия, бяха обсъдени образователните системи на страните-партньори и техните недостатъци. Въпреки различията се оказа, че проблемите, свързани с обучението на младите хора са едни и същи. Във всяка страна образованието е с енциклопедичен характер. Това обаче е характерно не само нашата страна, но и в Литва и Полша, страни от бившия социалистически лагер. И в трите страни се правят чести реформи, отнасящи се до организирането и управлението на образованието, правят се промени в учебните програми, издават се много учебници. Проблемите на всяка една страна бяха обсъдени с конкретни примери, като се търсеха общите неща и се коментираха различията. По време на срещата се обърна особенно внимание на личността на учителя. Учениците, участници в проекта гледаха филм свързан с училището и коментираха / много разпалено/ какъв биха искали да бъде техния учител. Особенно добре се изяви Невена Станкова, ученичка от 11а клас, която мотивирано направи паралел между строгия и добрия учител. Накрая, подтикнати от българските момичета - Невена, Илиана, Яна и Елена всички се съгласиха, че не всеки има възможността да бъде обучван от велики учители като Сенека и Аристотел, но е много добре да имат поне един, който не само ги обучва, а да ги провокира и вдъхновява. А ние учителите, тайничко си пожелахме да сме от тези, който умеем да вдъхновявме. Със своите езикови познания и обща култура момичетата оставиха трайни впечатления сред присъстващите.

Един от проблемите на образованието в отделните страни е липсата на мотивация в двете страни на образователния процес – учители и ученици. Тук нашия екип показа какви усилия се правят у нас това да се промени. Работата по различни проекти, многото извънкласни форми и участието в различни състезания – общински, областни, национални и международни донякъде спомагат за проедоляване на апатията у ученика и учителя. Оказа се, че гимназията от Литва също като нас работи по много проекти. Всички страни, участници в проекта, провеждат занимания извън учебния процес. Лицеят – домакин ни приветства с прекрасни изпълнения на училищните вокална и танцова групи, а рок -групата ни изнесе цял рецитал. На фона на добрата атмосфера, включваща не само радушния прием, но и добрата материална база всички останахме доволени от съвместната ни дейност.

Освен обсъждането на образователните системи, на работната среща бе обсъден прогреса на проекта. В общия сайт, с есетата на нашите ученички, с речника, влючващ 15 израза на различни езици, изработен по времето между срещите в Литва и Полша, има галерия от снимки, показващи ефекта от съвместната ни работа. Но все пак има и някой пропуски, свързани с координацията между отделните страни. Те бяха обсъдени и се взе решение на следващата среща, която ще бъде през октомври в Турция да се отчете ефекта от тях като същевременно с това се разгледат отново проблемите в образователните системи и да се предложат решения, като всяка стана се опита да даде идея за решение не само за себе си, но и за партньора.

Два дни от престоя ни в Гърция бяха посветени на културен отдих. Нашите домакини бяха организираха посещение в столицата Атина. Посетихме Акропола, Агората, страринния квартал с кафенета и таверни Монастираки, олимпийския стадион и новите модерни съоражения, построени специално за олимпиадата в Атина през 2000г. . На пл. "Ситагматос", където се намира парламента - мощна неокласическа сграда с голям мраморен площад и паметник на незнайния войн видяхме смяната на караула, представляващ мини спекаткъл, в който войниците, облечени в типични гръцки носии изпълняват интересни движения. В станицята на мертото, намираща се в близост до този площад се намира малък археологически музей, който разгледахме с удоволствие. Хапнахме традиционни гръцки храни в мол, намиращ се в модерна Атина.

Посетихме археологическия обект в град Делфи, който древността бил водещ религиозен център за Древна Гърция с прочутото светилище на Делфийския оракул свързан с бог Аполон . Древните гърци са вярвали, че там се намира пъпа на света. Снимахме се пред скалата на Сибила, поиграхме на сцената на античния театър, изкачихме се на стадиона, на който са провеждани Питийските игри, включващи освен спортни и музикални състезания. Интересен експонат в музея на Делфи е сфинкса с тяло на лъвица и глава на девойка, който също видяхме.

От хълма, в близост до съвременния град, макар и за миг се насладихме на прекрасната гледка към Средиземно море. Разходихме се из селището Арахова. То ни грабна с невероятния си пейзаж, с очарователна архитектура и множество малки, тесни улички, на който са накацали бели, с много цвятя, къщи.

Но всяко начало има своя край. Оставайки с чудесни впечатления от домакините и от древната история на страната , заредени с оптимизъм , създали нови приятелства , ние потеглихме към дома.

И както казва Невена Станкова, на нас ни харесва да посещаваме чужди страни, да се докосваме до техните истории, да контактуваме с различни хора и да се убеждаваме, че макар и различни, имаме много общи неща, , но винаги ще желаем да се връщаме в родината ни, защото по-хубаво от дома няма

Лица от ЗПГ”Кл. Тимирязев” посетили Гърция

1. Ваня Рашева Гоцева – помощник директор по административните въпроси

2. Дина Лoзанова Кирилова – координатор по проекта, учител по информатика и ИТ

3. Румяна Кирилова Терзиева – учител по Англйски език

4. Божидар Георгиев Цулев – учител по практика

5. Славчо Василев Ангелов– учител по практика

6. Невена Валентинова Станкова - ученичка от 11^а клас

7. Яна Николаева Златкова - ученичка от 11^а клас

8. Илияна Иванова Артъкова - ученичка от 11^а клас

9. Елена Иванова Томова- ученичка от 10^б клас

PS – Дейността се финансира по линия на Програмата за учение през целия живот. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който предоставената информация може да бъде използвана.

Comenius project

проект " Моето училище е моя дом” по Европейска програма ‘Учене през целия живот”

проект " Моето училище е моя дом”

ЗПГ”Кл.Тимирязев” гр.Сандански е партньор в шестстранен европейски проект по програма ‘Учене през целия живот” Секторна програма „Коменски . В проекта освен нашето училище участват училища от Литва, Полша, Гърция, Турция и Италия. Координатор по проекта е училището в Литва, гр. Кармелава, регион Каунас. Така създаденот партньорство е особенно интересно, защото от всички училища само нашето е професионално, останалите са гимназии и лицеи.

Дейностите по проект “Моето училище е моя дом” започнаха много преди проведената на 27.11 до 02.12. 2008год мобилност в Литва - страната координатор. От общо 70 ученика, включени в предварително планираните дейности, на 8 бе възложено да напишат есе на тема „Моето училище е моя дом”. Критерият за подбора на участниците в пътуването бе добро владеене на английски език и умението им мотивирано да изложат тезата в така зададената тема.

С разработени празентация и видеофилм за страната и училището ни 3ма ученика и 2 ма учители потеглихме за братска Литва бяхме посращнати от домакините. Заедно с партньорите от Гърция отпътувахме за Кармелава, мястото в което се намира училището партньор. Учениците – участници в проекта бяха настанени в приемни семейства, с което се изпълнява една от целите на проекта, а именно участниците да се опознаят по-добре, да научат повече неща за начина на живот във всяка една от страните, да обменят информация в семеен кръг , да научат някои думи, различни от техния и от работния език на проекта, да опознаят традициите на страната домакин.

След кратка почивка от дългия път учители и ученици се събрахме отново, за да обменим своите първи впечатления, да обсъдим и уточним дейностите по предварително изпратената ни програма от страната домакин. Имахме възможност да опитаме и някои традиционни храни от литовската кухня като „Цепелин” и „Кнедли”.

Вторият ден от нашата визита бе изцяло работен. Училището-домакин ни посрешна с богата украса, включваща националните флагове на страните, участници в проекта, неговите цели и дейности . Най- малките ученици от страната домакин ни приветстваха за добре дошли със специален спектакалът, посветен на отглеждането и производството на лен – тази традицоинна култура за Литва. Посланията и поднесените скромни подаръци от всяка страна бяха посрещани с аплодисменти.

Самата работна среща среща започна с предстваянето на всякс страна, град и училище на партньорите по проекта. Всички презентации бяха много интересни и добре направени, но трябва не без гордост да отбележим, че нашите ученици бяха сред най-добре подготвените и тяхното участие беше посрещнато с интерес. Не е за подценяване и факта, че те единствени се предствиха със самостоятелно подготвени материали. След бърз обяд в стола на училището, работата ни продължи с обсъждане на мобилностите, дейностите , начините на разпространение и крайните продукти на проекта. Беше направена промяна в мобилностите, така че да удовлетворява всички партньори. При обсъждането на планираните дейности бяха направени и някои промени. Инициативата на нашата страна – разработването на есе на тема „Моето училище е моя дом” от всеки ученик - участник в дадена мобилност бе приета радушно от всички партньори . Не без задоволство прочетохме есетата на нашите момичета, вече публикувани в сайта на проекта http://msmh.projektas.lt/viewpage.php?page_id=1 . Останалите страни ще осъществят тази дейност през месец януари 2009год. Това е едно доказателство,че нашета гимназия проявява инициативност и креативност по време на работа, работи и партнира добре и в международен аспект.

Работната среща даде възможност учителите от различните страни да обсъдят средствата и начините за откриване на проблемите от положителен и ортицателен характер във всяка страна и с помощта на подходящ въпросник, отправен към всеки ученик да се определя 5 неща от училищния живот, с които се гордеем и 5 такива, които трябва да се променият. След публикуването на въпросника в Web сайта на проекта и организиране на форум, участниците ще могат да обсъдят проблемите в останалите страни и да предложат мерки и средства за решението им. Особенно много ни допадна предложената от страна на полските колеги тема „Между свободата и сигурността в училище” . По време следващата мобилност през месец февруари 2009 в Полша на интернационална конференция ще бъдат дискутирани проблемите по темата и ще се набележат мерки и очаквани резултати от изпълнението им. Положителното е, че в нея страната домакин планира участие и на родители, ученици и учители от Полша, .и ние се надяваме да почерпим опит от тази дейност..

На финала се взе решение и за крайните продукти на проекта, а именно разработване и отпечатване на календар-бележник, създаване на компютърна игра с образователна цел, която да проверява какво знае всеки едни участник за страните и училищата и да бъде оформен на кът за отдих във всяко училище, в който се смесват стилове от всички страни.

По-късно, в неформален разговор бе решено най-необходимите думи и изрази за общуване на родния език на всеки партньор да бъдат включени в речник, предствени в звуков формат, за да може всеки участник да ги чуе и произнесе правилно. Инициативата за разработката на този продукт отново бе на българска страна.

Работния ни ден продължи с посещение на учебен кабинет по Технологии, посещение на етнографсия музей към училището и запознаване с живота и делото на патрона на домакините Балис Буракас, един от основателите на училището, работил там като учител.

На кратката среща с госпожа Рима Куктиене получихме предложение за бъдеща съвместна работа, свързана с професионалната и социална квалификация на учителите. Директорката на гимназията домакин е член на ръководството на Образователния център към регион Каунас, който организира семинари, курсове, конферениции в сферата на образованието и се грижи за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри в Литва.

В края на деня, след учебните часове, които свършват в 15:00 часа се запътихме към дом на културата в селището Кармелава. Там присъствахме на така нареченото „Шоу на талантите”, в което активно участие взеха и момичетата от приемните семейства на нашите момичета. След това започна „Вечерта на националната кухня”, в която всяка страна се беше постарала да донесе някоя от своите традиционни храни и да даде възможност т я да бъде опитана от всички присъстващи. Зарадвахме се много, когато установихме , че някои се връщат да опитат от нашите храни втори или трети път. Особенно много се хареса нашето бяло саламурено сирене, смядовската луканка, шоколадовите изделия марка „Своге” и сърмите лозов лист. В края на вечерта, нашата маса, украсена с националиния на флаг и китка Здравец, донесен също от България, остана почти без храна . Уморени, но удовлетворени от ползотворния ден се прибрахме по местживеенето си.

Следващите два дни – събота и неделя бяха посветени на културен отдих. Нашите домакини ни бяха организираха посещение на столицата Вилнюс, където професионален екскурзовод ни разведе из центъра на красивия северен град и ни запозна с неговата бурна история и динамично настояще. Бяхме очаровани от многобройните катедрали и красивите сгради на Вилнюс. Всички с интерес разгледахме музея на Кехлибара – златото на Севера и научихме удивителни неща за този красив природен продукт. Въпреки студеното време, ние, обикаляйки тесните улички си, обещахме отново да дойдем в този чудесен град, но през лятото. По пътя към Кармелава направихме кратък престой в градчето Тракай, разположено на 3 езера. Намиращо се на разстояние 28 км от столицата, то е много атрактивна туристическа дестинация, защото в него се намира реставрираният замък „Тракай”, построен през 13 век от великия литовски княз Гедимин . Замъкът е бил дълги години резиденция на литовските князе, а сега в него се намира исторически музей. За съжаление, ние не успяхме да го разгледаме от вътре, което е повод отново да се върнем в Литва.

Разбира се, няма да забравим и посещението ни в Каунас, вторият по големина град в Литва, който се намира само на десетина километра от Кармелава. Запазените кули и стени от стария замък от 13 век, сега првърнат в туристически информационен център, в града ни пренесоха назад в миналото, когато литовците са се сражавали героично срещу рицарите от Тевтонския орден и заедно с поляците са ги победили. Каунас е бил град на „Ханза” / военен съюз на търговските гилдии в Северна Европа/ и това се вижда по градския площад, където се издига кулата на Кметството, запазила се през вековете. На ъгъла на площада е катедралата, оцеляла в трудните години на различни окупации, а наоколо са търговските къщи, красиви сгради на два етажа, които днес са магазини или музеи. След разходка по красивия булевард – пешеходна зона в центъра на града, нашите домакини ни заведоха на необичайно посещение в музея на Дявола. Известения литовски художник и композитор M.K. Ciurlionis от 19-ти век започва да събира изображения на дявола – падналия ангел, за да изрази своето нестандартно чувство за хумор. С неговата сбирка се поставя началото на музея, който се обагатява и до днес. Останахме приятно изненадани, че нашата страна е намерила място в музея и същевременно осъзнахме, че всички народи по света имат общи културни корени, дори когато са свързани с борбата срещу злото . Освен като стара столица на Литра, Каунас е известен и като студентски град. В неговите университети учат над 25 000 студенти. С удоволстивие научихме , че Литовския земеделски университет се намира в Каунас и фукционира от 18 век.

Последният ден от визитата ни в Литва беше много полезен за нас, защото имахме възможност да прекараме повече време в гимназията домакин, да посетим часове , да се потопим в тяхното ежедневие и да се опитаме да направим разлика между двете образователни системи. На пръв поглед ние много си приличаме – сграда, ученици, учители. И там средствата за оборудване и ремонти все не достигат. И там, както при нас се правят много неща от подръчни материали, и там се изучават същите основни учебни дисциплини, но все пак открихме и някакви разлики. Първото нещо което ни впечатли е това, че техният първи час започва от 830, но това е продиктувано от това, че денят на север през зимата е по къс и слънцето изграява по-късно там. Оценяването в Литовското училище е по десетобалната система, а по основните 3 учебни дисциплини– литовски и английски език и математика учениците са разделени на 2 групи. В едната група са събрани изявените ученици, а в другата са останалите. След приключване на учебен срок / а те са 3 на брой за една учебна година/ на учениците им е предоставена възможност да сменят групата си , но след постигнат реален резултат. Това съзадва мотивация и реални условия за конкуренция и стимулира учениците за учене. Имахме възможност да обменим педагогически техники и технологии при преподаването на Информационни технологии и Англйиски език, да създадем нови професионални контакти и приятелства. Интересен е факта, че във всеки учебен кабинет има компютър, учебниците се подсигуряват от училището. и ние си пожалахме това по-скоро да стане и при нас. Това е много полезно, особенно за езиковото обучение, защото всеки ученик има материал, с който да работи по време на час. След като покрият изискванията за междинно напреднали, учениците започват да се готвят за изпити – училищни и държавни като нивото е First Certificate. Учителите по водят подробна официална документация за прогреса на всеки ученик - всяка група има дневник по езика.

Но всяко начало има своя край. Оставайки с впечатление за литовците, че са много мили и симпатични хора , очаровани от забележителностите на малката, но с богата история и забележителности страната, ние потеглихме към дома.

И както казва Дияна Шаркова, на нас ни харесва да летим със самолет и искаме да имаме още много такива пътувания в бъдеще, но винаги ще желаем да се връщаме в родината ни, защото по-хубаво от дома няма.

Лица от ЗПГ”Кл. Тимирязев” посетили Литва

1. Дина Лозанова Кирилова – координатор по проекта, учител по информатика и ИТ

2. Мария Петрова Щипкова- Петкова – учител по Англйски език

3. Десислава Николаева Арнаудова - ученичка от 11^а клас

4. Диана Стоева Шаркова ученичка от 11 ^б клас

5. Анна Иванова Мицева – ученичка от 11 ^е клас

PS – Дейността се финансира по линия на Програмата за учение през целия живот. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който предоставената информация може да бъде използвана.

Пътуване по проект "Регионът е вашия учебник"

Европейска програма ‘Учене през целия живот”

„РЕГИОНЪТ Е ВАШИЯ УЧЕБНИК “

ЗПГ”Кл.Тимирязев” гр.Сандански е партньор в тристранен европейски проект по програма “Учене през целия живот” Секторна програма „Коменски” В проекта участват Земеделска професионално-техническа гимназия в гр.Семюр-Шатийон, регион Бургундия – Франция като координатор и Професионален център за селскостопанско обучение Фризия в гр.Леуварден – Холандия – партньор като нас.

За изпълнение на целите на проекта ние - 9 ученика – 6 от специалност „Селски туризъм” и 3 от „Данъчен и митнически посредник” , двама учители – преподавател по английски език /работния език на проекта/ и преподавател по информатика и информационни технологии и директора на гимназията Емил Терзийски посетихме Холандия и по-точно областта Фризия за периода от 21.04 до 27.04.2008г.

В деня на пристигането ни в страната нашите любезни домакини – г-н Ейберт ван Енгелер и ученици, участници в проекта ни показаха някои по-забележителни места в столицата на страната им. Преминавайки по най- прекия път за гр. Леуварден , по дига прекарана през морето, стигнахме до столицата на провинция Фризия. По пътя видяхме зеленината , каналите и огромните цветни масиви, характерни за страната. Естествено първата спирка бе училището на нашите домакини. Неговият директор г-н Ханс Арстен ни запозна с програмите, по които се обучават холандските ученици. Направихме обиколка на учебната сграда – кабинети, работилници, компютърни зали. Разгледахме собствената им „зоологическа градина” . Бяхме настанени в малко селище /5164 жители/ с име Звагвестинде, в спортна база. След направената разходка в селището, впечатлени от хубавите къщи, добре поддържаните дворчета, изпълнени с много зеленина, цветя, миниатюрни фигурки и красиво оформени лабиринти,. уморени, но изпълнени с ентусиазъм, се подготвихме следващия ден. Очакваше ни изпълнение на програмата, подготвена от холандските ученици, изучващи специалност „Спорт, развлечения, отдих” по програма „ Outdoor live” / буквален превод - живот на открито/.

Вторият ден в страната на лалетата започна с представяне на аграрните и туристическите ресурси на нашия регион. Освен презентациите, ние представихме на нашите холандски връстници блог-дневник, където можем заедно да вписваме своите впечатления и да обсъждаме общи теми. И тъй като провинция Фризия е разположена на 3349км² земя и 2392 км² вода, ние са запътихме към селище с име Терхерне /800 жители/, намиращо се в община Боурнсрехим / 18950 жители , в центъра на провинцията/, където имахме възможност да плаваме по вода използвайки фризийска лодка с 2 платна. В миналото тези лодки са били семейни жилища и с тях семейството е изкарвало прехраната си, превозвайки различни товари. По време на плаването, а и разбира се и по време на пътуването до мястото, където нощувахме се запознахме с основните дейности на фризиците – риболов, животновъдство, отглеждане на цветя и разбира се туризъм. Особено голямо впечатление ни направиха съоръженията за разпръскване на оборска тор. Останахме удивени и от различните видове патици, които свободно и необезпокоявани от никого, обитават каналите и отглеждат своите малки. След вечеря имахме възможност да упражняваме Фърлупинг / Fierljeppen/, традиционен спорт за Холандия и в частност за провинция Фризия, който прилича на овчарския, но скачането е над вода. Естествено ние не успяхме да се справим перфектно както нашите холандски приятели, но поне се опитахме и се надяваме че следващия път ще бъдем по-добри . Научихме се, че за да изпълниш този скок ти трябва не само добра двигателна култура, умение добре да плуваш, но е необходимо да умееш да се съсредоточаваш и да преодолееш страха от височината. Треньорът от спортната база поощри всички, който направиха успешен скок като връчи медали, а на най-старателни и усърдни българи – Невена, Методи и г-жа Подгорска бяха връчени флагчета. Дори и в спорта за развлечение наградите са необходими. Третият ден на нашето пребиваване беше ден за културен туризъм. Имахме чудесната възможност да посетим Национален музей на открито. Той е създаден през 1912г. от група частни лица., който виждайки нарастващата индустриализация и урбанизация, решават да запазят националните традиции, старите занаяти и умения. Те купуват имението Ватерберг и официално музеят е открит на 13.07.1918г. По време на втората световна война част от сградите на музея са разрушени, но той е бил убежище на участниците в съпротивата. През 70те години някои сгради са били опожарени и на тяхно място е оформено малко площадче, на което карахме „ретро” велосипед или малка количка. Площадчето е заобиколено със работилнички, в които се прави хляб, сладкиши, бонбони и други лакомства, характерни за страната по технологии от 19 век . Самия музей е изпълнен в различни работилници, вятърни мелници, ковачници, тъкачници и перални от миналото. Ние успяхме да видим колара и мелничара и те ни демонстрираха своята работа. В къщите е направена историческа възстановка, събрани са и са показани всякакви инструменти, съдове, дрехи, мебели от различните години. Същевременно с това нашите холандски приятели ни показаха как трябва да ценим нашия етнос и да възпитаваме подрастващите с традициите и обичаите на народа, от който произлизаме. Видяхме малки деца / вероятно от големия град/, които се учат да доят крава / макет/, които пълнят вода с помпа и които засаждат растения под форма на игра. Посетителят може да направи обиколка на целия музей качвайки се на ретро трамвай, може да проследи технологичния процес за производството на прословутото холандско сирене / кой знае защо, но напомня много на нашия кашкавал, и на вкус и на цвят/. Една част от средствата за издръжка на музея са субсидия от държавата, а друга -от собствени приходи. И тук, както навсякъде в областта Фризия се разхождат свободно различни животни – коне, овци, патици и различни видове птици. В музея е открита и нова зала / в аеродинамична форма/ представляваща музей на бъдещето, която за съжаление не успяхме да посетим. Но това може да е повод да се върнем там отново. Разбрахме, че през 2005г. е провъзгласен за Европейски музей на годината.

След вечеря потеглихме за Леуварден, към училището партньор, където бяхме свидетели на грандиозен спектакъл-ревю на цветята. Учениците от различните класове на клас по „Дизайн и аранжиране на цветя”, облечени в традиционно облекло на държавата, която представят, дефилираха на специално украсен подиум с изработените от тях букети също свързани с държавата. На това представяне те получават оценка за своите практически умения. Останахме впечатлени от професионализма им, проявен по време на спектакъла, харесахме цветните експозиции представени във фоайетата на учебната сграда. Няма да забравим красотата и простотата, с която беше аранжиран подиума / пластмасови бутилки, една част напълнени с течност в различни цветове, в които е сложен стрък, а друга – с разноцветни капачки/. Същевременно на всички нас много ни се прииска и нашите практически изпити за придобиване на специалност да се провеждат по този начин, да стимулират творчеството ни и да ни подтикват към повече въображение. Но за съжаление това не зависи само от нас.

Имахме щастието да бъдем приети от кмета на община Донтумодел - малка община с 19500 жители на площ 85,75 км² земя и 1,71 км² вода . вода. Общината обхваща 11 селища и се управлява от кмет, който се назначава от кралицата. Населението избира 17 общински съветници на всеки 4 години. И тук се работи по проекти, свързани с учене през целия живот. В самата община работят 200 човека, във всяко селище има начално училище, а в по-големите - и едно основно. Процентът на безработица е много малък – броя на безработните е 350. Основните задачи на общината са свързани с реда, с озеленяването, с добрите комуникации , не видяхме дупки по пътищата, със строителството, с отдиха и туризма . Работи се по програми свързани с използване на алтернативни източници на енергия.. В общината са изградени 13 къмпинга, 4 заведения за бърза закуска, 2 хотела 9 ресторанта, 2 музея – античен и на цветята, 30 други форми за обслужване на жителите и туристите като супермаркети . В този бранш работят 160 човека. Общината развива исторически, пешеходен, велосипеден и воден туризъм / кану/. В манастирът, намиращ се в общината се провежда обучение как да се отглеждат различни култури. Сравнявайки сградата на общината с нашата не може да не споделим, че тя е много слънчева, просторна. Всички служители работят в такива офиси, че се виждат от всички посетители.

В тази община имахме възможност да се научим да управляваме кану. Отпътувахме за селището Веенуоде с 3728 жители. Нашите приятели взеха кану под наем за всеки от нас. . Прекарахме 2 незабравими часа и малко изморени, но доста мокри се прибрахме в базата, където всеки от нас трябваше освен да се преоблече с дрехите, които предварително си беше взел, да спази традицията и да си подготви храната сам, на барбекю в заведението от което наехме лодките. В петък ни очакваше нова изненада – посещение на остров Амеланд, до който се стига с ферибод. С изненада установихме, че вятърът на палубата е доста силен и бързичко се прибрахме в големия салон, пригоден за пътниците. След слизането на острова взехме колела под наем и започнахме обиколката. Малко е да се каже че останахме очаровани от плажовете и дюните , прекрасните гледки, голямото разнообразие от птици. Островът е резерват . Неговите жители се занимават предимно със селско стопанство и с туризъм. Направихме малка почивка в селището Нея с 1200 жители и поехме обратно към пристанището. Завръщайки се на континента усетихме, че края на нашето пребиваване наближава. Двама от нашите холандски приятели се сбогуваха с нас и заминаха с родителите си на краткотраен отдих. За наше съжаление , а и надяваме се и за тяхно, те пропуснаха дегустацията на типично български храни като стар фасул с наденица, лозови сърми, луканка, бяло саламурено сирене и червено нашенско вино. В събота използвайки услугите на железницата / не е като БДЖ/ пристигнахме в Леуварден, където всеки от нас закупи сувенир или някой друг традиционен продукт за областта. Разходката отново ни напомни за каналите и многото вода във Фризия . Снимки, раздяла и стягане на куфари.

Сутринта рано потеглихме за летището в Амстердам, от където излетяхме за България.

Тръгвайки си от страната на лалетата и незабравимите водни атракции, всеки от нас си пожела да се върне отново тук, в тази земя и вода изпълнена със спокойствие, тишина, свобода и силен дух. Има какво да научим от този народ, който е направил грандиозен опит да победи природата, който се грижи за нея. Видяхме страна, в която спокойствието и свободата се отнасят не само за хората, но и за различните животински видове.

Лица от ЗПГ”Кл. Тимирязев”, посетили Холандия :

1.Емил Иванов Терзийски – Директор

2.Ваня Андонова Подгорска –учител по английски език

3.Дина Лозанова Кирилова – учител по информационни технологии

4.Димитър Иванов Кадийски – ученик

5. Перя Георгиева Костадинова – ученичка

6.Мими Иванова Русева– ученичка

7.Мария Маринова Орешарова– ученичка

8.Розалия Атанасова Аврамова– ученичка

9. Невена Валентинова Станкова– ученичка

10. Златина Илиева Иванова– ученичка

11. Методи Александров Дерибанов– ученик

12. Мария Георгиева Въкавчиева– ученичка

PS – Дейността се финансира по линия на Програмата за учение през целия живот. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който предоставената информация може да бъде използвана.