Пътуване по проект "Регионът е вашия учебник"

Европейска програма ‘Учене през целия живот”

„РЕГИОНЪТ Е ВАШИЯ УЧЕБНИК “

ЗПГ”Кл.Тимирязев” гр.Сандански е партньор в тристранен европейски проект по програма “Учене през целия живот” Секторна програма „Коменски” В проекта участват Земеделска професионално-техническа гимназия в гр.Семюр-Шатийон, регион Бургундия – Франция като координатор и Професионален център за селскостопанско обучение Фризия в гр.Леуварден – Холандия – партньор като нас.

За изпълнение на целите на проекта ние - 9 ученика – 6 от специалност „Селски туризъм” и 3 от „Данъчен и митнически посредник” , двама учители – преподавател по английски език /работния език на проекта/ и преподавател по информатика и информационни технологии и директора на гимназията Емил Терзийски посетихме Холандия и по-точно областта Фризия за периода от 21.04 до 27.04.2008г.

В деня на пристигането ни в страната нашите любезни домакини – г-н Ейберт ван Енгелер и ученици, участници в проекта ни показаха някои по-забележителни места в столицата на страната им. Преминавайки по най- прекия път за гр. Леуварден , по дига прекарана през морето, стигнахме до столицата на провинция Фризия. По пътя видяхме зеленината , каналите и огромните цветни масиви, характерни за страната. Естествено първата спирка бе училището на нашите домакини. Неговият директор г-н Ханс Арстен ни запозна с програмите, по които се обучават холандските ученици. Направихме обиколка на учебната сграда – кабинети, работилници, компютърни зали. Разгледахме собствената им „зоологическа градина” . Бяхме настанени в малко селище /5164 жители/ с име Звагвестинде, в спортна база. След направената разходка в селището, впечатлени от хубавите къщи, добре поддържаните дворчета, изпълнени с много зеленина, цветя, миниатюрни фигурки и красиво оформени лабиринти,. уморени, но изпълнени с ентусиазъм, се подготвихме следващия ден. Очакваше ни изпълнение на програмата, подготвена от холандските ученици, изучващи специалност „Спорт, развлечения, отдих” по програма „ Outdoor live” / буквален превод - живот на открито/.

Вторият ден в страната на лалетата започна с представяне на аграрните и туристическите ресурси на нашия регион. Освен презентациите, ние представихме на нашите холандски връстници блог-дневник, където можем заедно да вписваме своите впечатления и да обсъждаме общи теми. И тъй като провинция Фризия е разположена на 3349км² земя и 2392 км² вода, ние са запътихме към селище с име Терхерне /800 жители/, намиращо се в община Боурнсрехим / 18950 жители , в центъра на провинцията/, където имахме възможност да плаваме по вода използвайки фризийска лодка с 2 платна. В миналото тези лодки са били семейни жилища и с тях семейството е изкарвало прехраната си, превозвайки различни товари. По време на плаването, а и разбира се и по време на пътуването до мястото, където нощувахме се запознахме с основните дейности на фризиците – риболов, животновъдство, отглеждане на цветя и разбира се туризъм. Особено голямо впечатление ни направиха съоръженията за разпръскване на оборска тор. Останахме удивени и от различните видове патици, които свободно и необезпокоявани от никого, обитават каналите и отглеждат своите малки. След вечеря имахме възможност да упражняваме Фърлупинг / Fierljeppen/, традиционен спорт за Холандия и в частност за провинция Фризия, който прилича на овчарския, но скачането е над вода. Естествено ние не успяхме да се справим перфектно както нашите холандски приятели, но поне се опитахме и се надяваме че следващия път ще бъдем по-добри . Научихме се, че за да изпълниш този скок ти трябва не само добра двигателна култура, умение добре да плуваш, но е необходимо да умееш да се съсредоточаваш и да преодолееш страха от височината. Треньорът от спортната база поощри всички, който направиха успешен скок като връчи медали, а на най-старателни и усърдни българи – Невена, Методи и г-жа Подгорска бяха връчени флагчета. Дори и в спорта за развлечение наградите са необходими. Третият ден на нашето пребиваване беше ден за културен туризъм. Имахме чудесната възможност да посетим Национален музей на открито. Той е създаден през 1912г. от група частни лица., който виждайки нарастващата индустриализация и урбанизация, решават да запазят националните традиции, старите занаяти и умения. Те купуват имението Ватерберг и официално музеят е открит на 13.07.1918г. По време на втората световна война част от сградите на музея са разрушени, но той е бил убежище на участниците в съпротивата. През 70те години някои сгради са били опожарени и на тяхно място е оформено малко площадче, на което карахме „ретро” велосипед или малка количка. Площадчето е заобиколено със работилнички, в които се прави хляб, сладкиши, бонбони и други лакомства, характерни за страната по технологии от 19 век . Самия музей е изпълнен в различни работилници, вятърни мелници, ковачници, тъкачници и перални от миналото. Ние успяхме да видим колара и мелничара и те ни демонстрираха своята работа. В къщите е направена историческа възстановка, събрани са и са показани всякакви инструменти, съдове, дрехи, мебели от различните години. Същевременно с това нашите холандски приятели ни показаха как трябва да ценим нашия етнос и да възпитаваме подрастващите с традициите и обичаите на народа, от който произлизаме. Видяхме малки деца / вероятно от големия град/, които се учат да доят крава / макет/, които пълнят вода с помпа и които засаждат растения под форма на игра. Посетителят може да направи обиколка на целия музей качвайки се на ретро трамвай, може да проследи технологичния процес за производството на прословутото холандско сирене / кой знае защо, но напомня много на нашия кашкавал, и на вкус и на цвят/. Една част от средствата за издръжка на музея са субсидия от държавата, а друга -от собствени приходи. И тук, както навсякъде в областта Фризия се разхождат свободно различни животни – коне, овци, патици и различни видове птици. В музея е открита и нова зала / в аеродинамична форма/ представляваща музей на бъдещето, която за съжаление не успяхме да посетим. Но това може да е повод да се върнем там отново. Разбрахме, че през 2005г. е провъзгласен за Европейски музей на годината.

След вечеря потеглихме за Леуварден, към училището партньор, където бяхме свидетели на грандиозен спектакъл-ревю на цветята. Учениците от различните класове на клас по „Дизайн и аранжиране на цветя”, облечени в традиционно облекло на държавата, която представят, дефилираха на специално украсен подиум с изработените от тях букети също свързани с държавата. На това представяне те получават оценка за своите практически умения. Останахме впечатлени от професионализма им, проявен по време на спектакъла, харесахме цветните експозиции представени във фоайетата на учебната сграда. Няма да забравим красотата и простотата, с която беше аранжиран подиума / пластмасови бутилки, една част напълнени с течност в различни цветове, в които е сложен стрък, а друга – с разноцветни капачки/. Същевременно на всички нас много ни се прииска и нашите практически изпити за придобиване на специалност да се провеждат по този начин, да стимулират творчеството ни и да ни подтикват към повече въображение. Но за съжаление това не зависи само от нас.

Имахме щастието да бъдем приети от кмета на община Донтумодел - малка община с 19500 жители на площ 85,75 км² земя и 1,71 км² вода . вода. Общината обхваща 11 селища и се управлява от кмет, който се назначава от кралицата. Населението избира 17 общински съветници на всеки 4 години. И тук се работи по проекти, свързани с учене през целия живот. В самата община работят 200 човека, във всяко селище има начално училище, а в по-големите - и едно основно. Процентът на безработица е много малък – броя на безработните е 350. Основните задачи на общината са свързани с реда, с озеленяването, с добрите комуникации , не видяхме дупки по пътищата, със строителството, с отдиха и туризма . Работи се по програми свързани с използване на алтернативни източници на енергия.. В общината са изградени 13 къмпинга, 4 заведения за бърза закуска, 2 хотела 9 ресторанта, 2 музея – античен и на цветята, 30 други форми за обслужване на жителите и туристите като супермаркети . В този бранш работят 160 човека. Общината развива исторически, пешеходен, велосипеден и воден туризъм / кану/. В манастирът, намиращ се в общината се провежда обучение как да се отглеждат различни култури. Сравнявайки сградата на общината с нашата не може да не споделим, че тя е много слънчева, просторна. Всички служители работят в такива офиси, че се виждат от всички посетители.

В тази община имахме възможност да се научим да управляваме кану. Отпътувахме за селището Веенуоде с 3728 жители. Нашите приятели взеха кану под наем за всеки от нас. . Прекарахме 2 незабравими часа и малко изморени, но доста мокри се прибрахме в базата, където всеки от нас трябваше освен да се преоблече с дрехите, които предварително си беше взел, да спази традицията и да си подготви храната сам, на барбекю в заведението от което наехме лодките. В петък ни очакваше нова изненада – посещение на остров Амеланд, до който се стига с ферибод. С изненада установихме, че вятърът на палубата е доста силен и бързичко се прибрахме в големия салон, пригоден за пътниците. След слизането на острова взехме колела под наем и започнахме обиколката. Малко е да се каже че останахме очаровани от плажовете и дюните , прекрасните гледки, голямото разнообразие от птици. Островът е резерват . Неговите жители се занимават предимно със селско стопанство и с туризъм. Направихме малка почивка в селището Нея с 1200 жители и поехме обратно към пристанището. Завръщайки се на континента усетихме, че края на нашето пребиваване наближава. Двама от нашите холандски приятели се сбогуваха с нас и заминаха с родителите си на краткотраен отдих. За наше съжаление , а и надяваме се и за тяхно, те пропуснаха дегустацията на типично български храни като стар фасул с наденица, лозови сърми, луканка, бяло саламурено сирене и червено нашенско вино. В събота използвайки услугите на железницата / не е като БДЖ/ пристигнахме в Леуварден, където всеки от нас закупи сувенир или някой друг традиционен продукт за областта. Разходката отново ни напомни за каналите и многото вода във Фризия . Снимки, раздяла и стягане на куфари.

Сутринта рано потеглихме за летището в Амстердам, от където излетяхме за България.

Тръгвайки си от страната на лалетата и незабравимите водни атракции, всеки от нас си пожела да се върне отново тук, в тази земя и вода изпълнена със спокойствие, тишина, свобода и силен дух. Има какво да научим от този народ, който е направил грандиозен опит да победи природата, който се грижи за нея. Видяхме страна, в която спокойствието и свободата се отнасят не само за хората, но и за различните животински видове.

Лица от ЗПГ”Кл. Тимирязев”, посетили Холандия :

1.Емил Иванов Терзийски – Директор

2.Ваня Андонова Подгорска –учител по английски език

3.Дина Лозанова Кирилова – учител по информационни технологии

4.Димитър Иванов Кадийски – ученик

5. Перя Георгиева Костадинова – ученичка

6.Мими Иванова Русева– ученичка

7.Мария Маринова Орешарова– ученичка

8.Розалия Атанасова Аврамова– ученичка

9. Невена Валентинова Станкова– ученичка

10. Златина Илиева Иванова– ученичка

11. Методи Александров Дерибанов– ученик

12. Мария Георгиева Въкавчиева– ученичка

PS – Дейността се финансира по линия на Програмата за учение през целия живот. За съдържанието носят отговорност единствено авторите. Европейската комисия и Националната агенция не поемат отговорност за начина, по който предоставената информация може да бъде използвана.

Символ @

Бурното развитие на световната мрежа направи един до скоро малко използван символ "@ "— "ет" най-разпространения в света. Но едва ли много от хората, които всекидневно ползват услугите на интернет, знаят историята на този символ, който често пъти наричаме и "маймунка" или "маймунско а", историята за това как този знак е станал задължителен атрибут, а сега и символ на вездесъщата днес електронна поща.

Точната рождена дата на електронната поща е почти неизвестна. За специалистите по история на високите технологии тя е някъде в края на 1971 година, когато 30-годишният американски компютърен инженер Рей Томлинсън направил нещо, което самият той нарекъл "бърз пробив" (quick hack). В действителност той успял да изпрати първото електронно съобщение на адрес (неговия собствен), регистриран на друг компютър.
Именно Томлинсън бил човекът, който избрал символа @ като разделител между името на клиента и името на хоста в синтаксиса на адреса на електронната поща. Доста по-късно, вече в наши дни, когато го попитали защо е избрал този конкретен знак, той отговорил простичко: "Търсех на клавиатурата знак, който не може да се срещне в нито едно име и да предизвика объркване". Символът имал определено предназначение — поне в английския език, където се използвал като съкращение от at (предлог, който в английския език има десетки значения).
Парадоксален е фактът, че търсейки произхода на символа @, обсебил комуникационното пространство през 90–те години на ХХ столетие, стигаме (поне засега) до ХV век. Лингвисти и палеографи и досега спорят по този въпрос.
По онова време Томлинсън работел в изследователския център на компанията Bolt Beranek and Newman, която имала договор с правителството във връзка със създаването на мрежата Arpanet, предшественица на Internet. Между другото, той и досега работи там, на практика изпълнявайки същата работа, макар че компанията вече е част от GTE Internetworking.
Първоначално мрежата, създадена през 70-те години обединявала 15 организации — преди всичко университети и изследователски центрове. Томлинсън бил добре запознат със съществуващите компютърни системи за предаване на съобщения, разработени в средата на 60-те. Една от тях създал самият той, наричайки я SNDMSG (от send message). Първоначално получателят нямал дори възможност да прочете записаните по-рано съобщения и да ги отстрани. Електронната поща оставала "вързана" само към един компютър.
За да пристигат съобщенията до нужната пощенска кутия в мрежата Arpanet, Томлинсън трябвало да измисли нова схема за индентификация не само на получателите, но и на компютрите. За тази именно цел му потрябвал разделител и изборът му случайно паднал върху знака @.
Първият адрес в мрежата бил tomlinson@bbn-tenexa (Tenex била операционната система, която използвали в Bolt Beranek). Едва след няколко години били въведени разширенията .com и .net, а така също и националните индекси като например .fr, .de, .ru.
Самият Томлинсън е удивително скромен по отношении на това, което е направил. Той дори не помни текста на първото съобщение, което е изпратил — много е възможно просто да е набрал думичката "тест". "Никога не ми е хрумвало, че това може да се окаже нещо по-значително отколкото просто един удобен начин да се облекчи взаимодействието с другите изследователи" — обяснява той.
Интересното е, че една от първите интерактивни дискусии се е отнасяла до избора на знака @ за разделител в електронния адрес. Системата, разработена от Томлинсън, работела отлично на Tenex. Но в същото време няколко други конкурентни операционни системи, използвани на компютрите в мрежата Arpanet, интерпретирали символа @ като команда за изтриване на текущия ред. Разбира се, имало е борба и вражда, нещо познато и днес, и всичко завършило едва след 10 години, когато в конкурентните операционни системи били внесени съответните изменения.
Как обаче се е получило, че знакът @ се е оказал на едно от първите места върху клавиатурата на компютъра? Това означава, че още преди избора на Томлинсън, той е имал и друго конкретно предназначение.
Преди 70 години американският учен Бертолд Улман изказал предположение, че знакът @ е бил измислен от монаси още в средните векове. Той твърди, че този знак им бил необходим като съкращение за латинското "ad" — често употребявана универсална дума, която означава "на", "в", "относно" и т.н. Все пак реалните доказателства, подтвърждаващи тази хипотеза, остават доста оскъдни.
Доскоро повечето лингвисти предполагаха, че знакът @ има много по-късен произход и се е появил на бял свят през ХVІІІ век като символ, който посочва единична цена на стока. Например: "5 ябълки @ 10 пенса". Френският изследовател Денис Музерели смята, че този знак се е появил вследствие на използването на друг наклон при писане, когато френските и немските търговци за по-бързо започнали да изписват знака (`) като @.
През юли миналата година обаче Джорджио Стейбайл, специалист по история на езика в Римския университет, открил документи на венециански търговци, датирани от около 1500 г., в които символът @ се използвал за означение на друга мярка за вместимост — амфора или съд. Най-често са го използвали търговците на вино в Средиземноморието.
Стейбайл също така открил и латино-испански речник от 1492 година, в който думата амфора (anfora) се превеждала като "арроба" (arroba) — мярка за тегло, равна на 12,5 кг. По всяка вероятност тази дума идва от арабското ar-roub, което също била мерна единица и с нея означавали "четвъртинка".
Всички тези изследвания показват, че знакът @ съществува от XV век както в испано-арабските, така и в гръко-романските езици — в качеството си на търговски термин, използван за означаване на мерни единици, макар че в различните региони той е означавал различни величини.
Това хвърля известна светлина върху появата и присъствието на "търговското а" върху клавиатурата на първата пишеща машина — знакът присъства още при първия модел пишещи машини, произведени от компанията Underwood през 1885 г. По-късно, вече през XX век, символът @ намерил приложение и в телексната връзка, където както и в търговията означавал английския предлог "at". Знакът оцелял и след 80 години бил включен в стандартната гарнитура от компютърни символи.
По-изненадващото е, че в наши дни този символ се произнася по различен начин и означава различни неща в различните езици. Испанци и португалци, както в миналите времена, продължават да използват думата "арроба", която пък французите взели и преиначили на "аробаз" (arobas). Разбира се, американци и британци, наричат знака "знак ет" (at sign). Този израз в различни варианти бил пренесен и в други езици, например в немски (at-Zeichen), японски (atto maak), естонски (dt-mdrk) или просто се превърнал в по-простата форма at.
В повечето езици обаче този символ се описва с всевъзможни метафори, взаимствани от всекидневния живот. Най-често се споменават животни. Холандци, финландци, немци, унгарци, поляци и африканци виждат в него маймунска опашка. Охлюв (на английски — snail) наричат знака @ във Франция (petit escargot) и Италия (chiocciola), а така също и на иврит, корейски и есперанто (heliko). Парадоксалното е, че терминът snail mail (буквално "охлювна поща" или "костенуркова поща") в разговорния език означава традиционната поща като по-бавна алтернатива на електронната. Интересна асоциация предизвиква думичката miukumauku във Финландия — не ви ли прилича на спящо коте, свито на кравай. Датчаните и шведите понякога наричат този знак snabel-a — слонски хобот с буква а на края, унгарците — червей, норвежците — свинска опашка, китайците— мишле, руснаците — кученце. Човек може да си пофантазира на тема народопсихология и конкретния избор на животно. Къде сме ние? Най-често говорим за "маймунско а".
Друг богат източник за названия на символа @ е храната. Някои шведи предпочитат "кифла с канела" (kanelbulle). Чехите се въодушевяват от рибния специалитет (zavinac), поднасян в пражките кръчми. Испанците понякога говорят за ensaimada — бонбон във формата на спирала, който се прави обикновено на о-в Майорка. А на иврит често се използва думата shtrudl (щрудел), едно добре известно сладкарско изделие.

Така или иначе, днес този скромен символ вече е получил истинското си признание, в което никой не се съмнява, превръщайки се в най-разпространения съвременен символ

Количествен подход към възпитанието на децата

1. Нивото на шума /в децибали/ е обратно пропорционално на количеството енергията, която се изразходва за хеговото премахване
2. Разходите на енергия /в ергове/, нобходими за отстраняване на детето от стаята, са правопропорционални на степента на забранеността на обсъжаданата тема.
3. Периодът на полуразпадане /време на живот/ на подаръка е обратно пропорционален на цената му.

Средното време на живота на Homo Sariens e около 60 години. Тази цифра разбира се е приблизителна, понеже жените живеят по-дълго, тъй като те намат жени – тези постоянни дразнители, предизвикващи повишаване на кръвкото налягане, инфарт на миокарда и др. болести, придружаващи съпружеството. Това време се разпределя по следния начин:
Детство (начално и средно училище и унивреситет) - 24 години
Спане (8ч. в денонощие, спане по време на лекции и др. не се брои) - 20 години
Отпуск (плюс неделни дни и пазаници 73 дни на год) - 12 години
Ядене (1 час на ден) - 2,5 гонини
Други потребности (1/2 час на ден) - 1,25 години
Всичко: 59,75 години
Чисто работно време - 0,25 години или около 90 дни

Mатематическа теория за лова

За по-голяма простота ще се ограничим само с разглеждане на лова на лъвове, живеещи в пустинята Сахара. Изброените по долу методи лесно могат да се модифицират и приложат към други месоядни, обитаващи различни краища на света 1. Математични методи 1.1. Метод на инверсната геометрия Поставяме в дадена точка на пустинята клетка, влизаме в нея и се затваряме отвътре. Извършваме инверсия на пространството по отношение на клетката. Сeга лъвът е вътре в клетката, а ние сме отвън. 1.2. Метод на проективната геометрия. Без ограничение на общността можем да разглеждаме пустинята Сахара като равнина. Проектираме равнината в линия, а линията в точка, която се намира вътре в клетката. Лъвът се проектира в същата точка 1.3. Метод на Болцано-Ваерщрас. Разделяме пустинята с линия, която минава от север на юг. Лъвът се намира или в източната част на пустията, или в западната част. Да предположим за определеност, че той се намира в западната част. Нея я еразделяме с линия, която минава от запад на изток. Лъвът се намира или в северната, или в южната част. Да предположим за определеност, че той се намира в южната част; делим я с линия, която върви от север на юг. Продължаваме този процес до безкрайност, като всеки път издигаме здрава решетка покрай разграничителната линия. Лицето на последователно получаваните области се стреми към нула, така че лъвът в края на краищата се оказва заграден в решетка с произволно малък периметър. 1.4. Комбиниран метод Ще отбележим, че пустинята представлява делимо пространство. То съдържа навсякъде плътно множество точки, от които избираме редица от точки, имаща за граница местоположението на лъва. После по тези точки, екипирани с необходимото снаражение, дебнешком се промъкваме до лъваТопологичен метод Да отбележим, че свързваемостта на тялото на лъва във всеки случай не е по-малка от тороида. Привеждаме пустинята в четиримерно пространство. По непрекъснат начин би могло да се изпълни такава деформация, че при връщане в тримерно пространство лъвът да се окаже завързан на възел. В такова състояние той е безпоомощен. 1. Meтоди на теоретечната физика 1.1. Метод на Дирак Отбелязваме, че дивите лъвове на пустинята Сахара се ненаблюдаеми величини. Следователно всички наблюдаеми лъвове в пустинята Сахара са опитомени. Хващането на опитомен лъв се предоставя като самостоятелно упражнение за ловеца. 1.2. Метод на Шрьодингер. Във всички случаи съществува положителна, различна от нула вероятност лъвът сам да се окаже в клетката. Стойте и чакайте. 1.3. Метод на ядрената физика. ′Поставяме опитомен лъв в клетка и действуваме на него и на дивия лъв с оператор на Майоран. Или да предположим че сме искали да хванем лъв, а сме хванали лъвица. Тогава поставяме последната в клетката и и действуваме с обменния оператор на Хайзенберг, с който се променят спиновете. 2. Методи на експерименталната физика 2.1. Термодинамичен метод През пустинята опъваме полупропусклива мембрана, която пропуска всичко с изключение на лъва. 2.2. Активационен метод Облъчваме пустинята с бавни неутрони. Вътре в лъва ще се появи радиоактивност и той ще започне да се разпада. Ако се почака достатъчно дълго време, лъвът няма да може да окаже никаква съпротива.